Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 20

Дела Стрийт отвори един шкаф в голямата маса, където държеше чековете на всички банки и подаде на Мейсън продълговатия жълт кочан.

Мейсън го подаде на Адисън.

— Напиши един чек — каза той — за петстотин долара.

Адисън написа чека.

— Така — каза Мейсън. — Сега можем да забравим за случая със скитничеството. Ще се справя с другата работа и ще ти изпратя сметката. Няма причина тя да не си мине по редовните канали. Не говори с Хансел. Който и да те пита дали познаваш Хансел, казвай, че не можеш да си спомниш това име. В случай, че Хансел отново се обади, кажи, че си зает. Не му позволявай да разговаря с теб по телефона.

— Не мога да си позволя такова поведение, Мейсън. В края на краищата този човек знае твърде много за мен. Аз…

— Кажи му, че си зает — повтори Мейсън. — Аз ще се погрижа за всичко. Сега се върни в магазина, скъсай моята сметка за услугите във връзка със случая със скитничеството, когато я получиш и след това я забрави.

Адисън въздъхна облекчено:

— Сега схващам, Мейсън. По дяволите, умен си! Плати им колкото е необходимо, но не и над десет хиляди долара без да се консултираш с мен — по дяволите, не плащай повече, отколкото е необходимо! Но му плати колкото поиска. Предполагам, че съм притиснат и то здраво. В края на краищата човек в моето положение трябва да прави компромиси.

Мейсън каза:

— Ако му платиш десетте хиляди долара сега, след тридесет дни ще платиш десет хиляди долара на някой друг и те ще продължават да те смучат до смърт до края на живота ти. Не бива да плащате на изнудвач. Трябва да знаеш това, Адисън.

— По дяволите, Мейсън, трябва да му платиш.

— Остави Хансел на мен.

— Ще му платиш ли?

— Ще видим. Ако го направя, ще го направя така, че да не трябва никога повече да му плащаме.

Адисън стана от големия стол.

— Добре, затова си ми адвокат. Бива си те. Ще ме ошушкаш, дявол да те вземе, но се заемай. Довиждане.

Мейсън се обърна към Дела Стрийт веднага, щом Адисън излезе от кантората:

— Дела, моля те, сложи си ръкавиците.

— Ръкавиците ли?

— Точно така.

Дела отвори едно чекмедже, извади чифт леки кожени ръкавици и ги сложи. Мейсън отиде до гардероба, извади чифт ръкавици от джоба на палтото си, сложи ги и каза:

— Сега ми дай чековете на Втора Национална Банка на фермерите и механиците.

Дела Стрийт му подаде кочана с чековете. Мейсън го разтвори, за да може да извади чек от средата.

— Този няма да има никакви отпечатъци — каза той. Дела гледаше с недоумение, докато Мейсън отиде до прозореца, постави чека за петстотин долара, който Джон Рейсър Адисън му беше дал, на стъклото, след това постави другия чек върху него и с остър молив внимателно прекопира подписа.

Той се върна на бюрото си, издърпа едно чекмедже, извади бутилка индийско мастило и с желязна писалка внимателно повтори подписа.

— Как изглежда, Дела?

Тя го огледа внимателно и поклати глава:

— Не е много добро.

— Какво му има?

Тя каза:

— Линиите са малко изкривени. Подписът на Адисън е бърз и направен със замах. Когато го копирахте, го направихте бавно и изглежда схванат, вдървен, и тук, и там има малки закривявания, които са очевидни — по дяволите, шефе, не искам да бъда критична, но фалшификацията не е добра, ако това е, което сте възнамерявал да направите.