Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 19

— Е, това променя нещата… Но все пак не ме освобождава, Мейсън. Ще платя. Ще трябва да платя. Този мой проклет съдружник — а има си и дребни акционери — и срещата е само след две седмици… Не, Мейсън, трябва да платя. Колкото се може по-малко, но все пак трябва. Трябва всичко да се запази от печата.

Мейсън каза изморено:

— Предполагам, че няма смисъл да се спори с теб. Забрави. Просто остави всичко на мен.

— Но виж какво, Мейсън, аз искам да платя. Не мога да позволя да се споменава името ми и…

— Какво става, когато се плати на изнудвач? — попита Мейсън.

— Откъде да знам? Никога не съм го правил.

— Това ми е ясно.

— Какво искаш да кажеш?

— Изнудвачът взема парите, харчи ги и се връща за още. Голямата грешка, която можеш да допуснеш с един изнудвач, е да му платиш първия път. Веднъж направиш ли го, той те е уловил. Рано или късно, трябва да направиш нещо, за да се предпазиш. Когато го сториш и когато наяве излезе доказателство, че си плащал на изнудвача, за да го накараш да мълчи, можеш да протестираш, че си невинен, докато цъфнат налъмите. Няма да ти помогне. Времето да спреш един изнудвач е, когато те притисне за пръв път.

— Мейсън, казвам ти, не мога да го направя! Аз…

Мейсън каза:

— Добре. Остави всичко в мои ръце. Аз ще се погрижа.

— Но аз искам да платя.

— Не — каза Мейсън, — не искаш да платиш. Това, което ти искаш, е името ти да не се появи в клюкарска-та статия във връзка с осемнадесетгодишна малолетна престъпница. Това е, което в действителност искаш.

— Малолетна престъпница, друг път! — каза Адисън.

— Забрави го — каза му Мейсън. — Няма да спорим. В коя банка извършваш разплащания?

— Във Втора Национална банка на фермерите и механиците.

— Добре — каза Мейсън, — дължиш ми такса от петстотин долара за това, че се погрижих за онзи случай със скитничеството. Изпратил съм ти квитанцията.

— Е — каза Адисън раздразнено, — прибави го към сметката си във връзка с това. То ще бъде като капка в океана в сравнение с таксата, която ще ме накараш да платя за това нещо.

Мейсън каза:

— Искам да ми дадеш чек сега. Скъсай квитанцията, когато се върнеш в кабинета си.

Адисън се изчерви.

— По дяволите — каза Мейсън ядосано, — помисли си. Не искам онази квитанция и чекът да минат през моето счетоводство. Дела, дай ми кочана с празни квитанции на Втора Национална Банка на фермерите и механиците.