Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 2

— Мога ли да използвам името ти, за да…?

— Мили Боже, НЕ! Не ме забърквай в това. Представи се като неин адвокат. Просто отиди и й кажи, че си неин адвокат. Това е всичко. Погрижи се за това.

— Как да се погрижа?

— Както искаш. Само не я карай да се признава за виновна. Плати гаранция. Поискай да се заведе дело. Вдигни ги във въздуха, Мейсън. Знам, че не си губиш времето с такива дреболии, но раздуй този случай. Изпрати ми сметката, но се заеми с работата бързо. В този случай се иска бързина. Дай всичко от себе си. Законодателство и чудо! Всяка сутрин четеш за десетки престъпления, извършени през нощта. А полицията арестува сладки, малки момичета и ги обвинява в скитничество. По дяволите, Мейсън, недей само да стоиш и да приказваш. Чака те работа! Върви в затвора и изкарай момичето оттам!

— Не исках да те прекъсна, като поставя слушалката, господин Адисън — каза сухо Мейсън.

— Не ме прекъсваш — извика Адисън. — Опитвам се да задействам нещата! Искам някой да се заеме с тази работа. Искам…

— Именно — прекъсна Го Мейсън. — Довиждане, господин Адисън.

Той свали слушалката и се усмихна на Дела Стрийт.

— Сега ще прекъсна сутрешната работа, Дела, за да скоча в такси, да се втурна към затвора, за да отърва една скитница, която е обвинена в… не, искам да кажа една девица, която е обвинена в скитничество.

— Внимавайте с думите — засмя се Дела Стрийт. — Начинът, по който ще го кажете, може да се окаже фатален.

— Май че си права — съгласи се Мейсън.

ГЛАВА ВТОРА

Полицейският инспектор доведе Вероника Дейл в стаята за посетители.

Мейсън я погледна любопитно.

Той видя една млада жена, която изглеждаше невинна като дете, платиненоруса с открито лице, големи сини очи, слаба, с чиста кожа и хубаво тяло. Мислите й, ако изобщо имаше такива, не бяха изписани на лицето или очите й. Кукленската й красота можеше да се стори на някои мъже като непорочна невинност, но някой полицай на нощен патрул е можел лесно да вземе внушителния й вид за внимателно замислена примамка за мъже. Едно нещо беше сигурно, това момиче не можеше да остане незабелязано. На възраст тя изглеждаше между седемнадесет и двадесет и пет.

— Здравейте — каза тя. Беше непринудено дружелюбна като кутре.

— Добро утро — каза Мейсън. — Аз съм Пери Мейсън, адвокат. Тук съм, за да ви представлявам.

— Колко хубаво. Как разбрахте, че съм тук?

— Един приятел ми каза.

— Ваш приятел? — попита тя.

— По-скоро ваш приятел.

Тя поклати глава:

— Нямам никакви приятели в този град. — След това прибави небрежно:

— Не съм била тук достатъчно дълго.

— Аз ще ви измъкна оттук. Ще ми кажете ли какво се случи?

Тя каза:

— Бях регистрирана в хотел „Рокауей“. Излязох да се поразходя. Вървях по улицата известно време. След това тръгнах обратно. Нямах какво да правя и тогава се приближи към мен един човек и ме попита какво правя, а аз му казах, че не е негова работа. Той си разтвори палтото и ми показа значката си и в следващия момент ме блъснаха в някаква кола и ме обвиниха в скитничество.

— Все пак сигурно сте правила нещо — каза Мейсън.