Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 5

— Регистрирали ли сте тук Вероника Дейл?

Администраторът го погледна боязливо.

— Защо? Случило ли се е нещо?

— Регистрирана ли е тук Вероника Дейл?

Администраторът погледна регистъра и отговори:

— Да.

— Кой номер?

— 309.

Бенд изви палец зад рамото си към Вероника Дейл.

— Това ли е тя?

— Не знам — каза администратора. — Дойдох на смяна в седем часа тази сутрин. Стаята беше наета след шест часа снощи. Аз свършвам работа преди това.

— Т.е. не знаете дали това е дамата или не?

— Не.

Бенд измъкна една от адресните карти от кожената папка, обърна я с гърба нагоре, издърпа химикалка от папката и го подаде на младата жена:

— Напиши си името — каза той.

Тя написа „Вероника Дейл“ с твърд, женствен почерк.

Бенд върна химикалката на мястото му и каза на администратора:

— Добре, дай да видим регистрацията й.

Администраторът извади оригиналната регистрационна карта. Тримата мъже се наведоха над подписите и започнаха да ги сравняват.

— Няма съмнение, че са еднакви — каза Мейсън. Бенд каза:

— Я погледни тази карта, приятел. Тук няма адрес. Написано е само „временен“. Защо? Позволявате ли на хората да се регистрират така и да получават стаи?

Администраторът каза:

— Момент, моля. На ръба на тази карта има знак. Той погледна знака изписан с молив, след това погледна тетрадката със съобщения и каза:

— Тази стая е била резервирана от господин Путнам, управителя на хотела. Той се е обадил по телефона стаята да бъде резервирана за Вероника Дейл и казал, че ако няма багаж всичко е наред, и че стаята трябва да бъде резервирана за нея и…

— Кога е направено това обаждане? — попита Бенд.

— В около девет и тридесет. Около петнадесет минути преди да се регистрира госпожица Дейл.

— Достатъчно стаи ли имате, за да ги раздавате така? — попита Бенд подозрително.

— Когато управителят нареди — му отвърна администратора. — Винаги имаме няколко резерви за спешни случаи. Това беше една от тези стаи. Официално бяхме пълни.

Бенд се обърна към Вероника Дейл:

— Познавате ли този човек Путнам? — попита той. Тя поклати глава.

Бенд каза уморено на администратора:

— Дайте ми ключ. Ще се качим горе.

Администраторът се протегна към кутията и им подаде ключа за стая 309.

Вероника Дейл отиде до асансьорите с тях така спокойно и естествено, като че ли те бяха доверени приятели на семейството. Хари Бенд каза рязко етажа на асансьорния оператор и клетката се стрелна нагоре.

Бенд спря в коридора пред асансьора. Очите му шареха.

— Откъде се минава? — попита той Вероника Дейл.

— Наляво — каза тя без колебание.

Те тръгнаха по коридора вляво. Към края на коридора стигнаха до стая 309. Бенд вкара ключа и отвори вратата.

Стаята беше чиста, леглото непокътнато. Малка дамска чанта стоеше на поставката за багаж, явно в положението, в което я беше оставило пиколото.

Бенд тръгна бавно към нея, откопча катарамите на чантата, отвори я и погледна бедното съдържание, състоящо се от дамско облекло.

— Тези неща твои ли са?