Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 17

— Разбира се — каза той, — тъй като това е чисто изнудване, Хансел вероятно не е вода ненапита. Той знае как се действа и е вършил това преди. Вероятно има досие.

— Но — каза Адисън, — моите ръце са вързани, Мейсън, не мога да направя нищо. Не мога да си позволя да вляза в противоречие. Фактите биха могли да бъдат изкривени от моите конкуренти и, по дяволите, работата може да стане ужасна. Моят съдружник, например, ще подскочи до тавана.

— Твоят съдружник?

— Едгар 3. Ферел.

— Къде е той сега?

— За щастие е в отпуск. Ферел е консервативният член на фирмата. Той е — е във всеки случай не е нито широкомислещ, нито е либерален.

— Малко нещо дървен? — попита Мейсън.

— Не искам да ме цитират.

— Никой няма да те цитира. Разговаряш с адвоката си.

— Съвсем дървен — каза Адисън развълнувано. — Този глупак е истински пън! Старомоден, дълбоко вкоренен, изгнил пън, пълен с червеи, с мравки, пъплещи по дървесината и птичи изпражнения отгоре, По отношение на бизнеса аз го нося на гърба си от пет години. Не е дал нито една конструктивна идея и не е направил нито едно умно предложение през цялото това време. Има опит в счетоводството и цялото време се шматка наоколо с книги, прави графики, пъха си носа в сметки, проверява първо това, после онова, изобщо се прави на глупак. В бизнес като нашия човек не може да губи много време в анализи. Чудесно е да се знае кои отдели са с печалба, но, в края на краищата, това вече е post mortem. Изпълнителният директор трябва да бъде на бойната линия, да дава идеи, не да прави дисекция на счетоводните трупове на миналогодишните грешки.

Мейсън се усмихна:

— Доколкото разбирам, твоят партньор от време на време представя цифри, изявления и графики, които показват къде твоите идеи губят пари?

Лицето на Адисън почервеня:

— Той скача върху всяка грешка като ястреб върху патица. Той никога не поема отговорността. По дяволите, какъв смисъл има? Този човек е гъба, паразит, трън в плътта и вече ми е дотегнал. Не мога да понеса мисълта, че ще прочете някоя сочна статия в колонката със скандалите и ще влезе в канцеларията ми с изрезка в ръка и „тц-тц“ на уста. Ще платя. Трябва да платя.

— Той как се заинтересува от бизнеса?

— Наследи акциите на баща си. По онова време трябваше да ги изкупя, но чувствах, че имам нужда от млад човек в бизнеса. Тъй като той беше по-млад на години помислих си, естествено, че трябва да бъде много по-гъвкав, по-проницателен, по-енергичен, по-инициативен и с по-голяма приспособимост.

— А вместо това?

— Той не притежаваше нищо. Ограничен, тесногръд, фанатичен мухльо!

— Защо не откупиш акциите му сега?

— За нещастие — каза Адисън, — бизнесът просперира. И продължава да просперира. Знаеш какво стана през последните няколко години, Мейсън. Хората полудяха. Готови са да платят всякаква цена за какъвто и да е боклук. Настръхвам при мисълта за неизбежната рецесия, но в момента рафтовете ни са пълни с нискокачествени стоки с високи цени и хората се избиват да ги купуват. Цената вече нищо не означава. Ако хората искат нещо, те го искат и толкова. Ценовата политика, Мейсън, е изкривена до неузнаваемост.