Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 12

— Не желая да се доверявам на никого — каза Адисън. — Напоследък прекалих с това.

Мейсън просто се усмихна, седна зад бюрото и зачака Адисън да продължи.

Явно скритото напрежение беше твърде голямо за притежателя на универсалния магазин.

— Е, добре — каза той, — да бъде както желаеш. По дяволите, всеки се налага в последно време.

Дела Стрийт държеше дискретно молив върху отворения си тефтер.

— Какво точно се е случило? — попита Мейсън.

— Мейсън, изнудват ме.

— Кой? За колко? Заради какво?

— Мъж, за когото не съм и чувал преди, някой си на име Дъндас, Джордж В. Дъндас.

Мейсън се усмихна и каза:

— Джордж В., така ли? Предполагам, че любящата майка на господин Дъндас го е кръстила Джордж Вашингтон с надеждата, че и от него ще излезе баща на нацията, вместо това, обаче, той става изнудвач.

— В интерес на истината — каза Адисън, — мисля, че името му е Уитли. Мисля, че пише вестникарски статии с името на Джордж Уитли Дъндас, клюкарски статии, които, доколкото знам, се появяват в един булеварден вестник. Изрязал съм една такава статия за теб.

Ръката на Адисън, с добре оформен маникюр, издърпа с нервно движение портфейла от вътрешния джоб и извади сгънато парче вестник.

— О, да — каза Мейсън като огледа статията. — Една от онези клюкарски истории, които печелят публика с инсинуациите си — той избра един пасаж наслуки и прочете, — „коя млада омъжена жена се е разхождала из нощните заведения с «приятеля на семейството»? И осъзнава ли мъжленцето й, че вече се е консултирала със скъпоплатен адвокат?“

Мейсън вдигна поглед и каза:

— Тези истории са добро четиво за хора с определени интереси. Не можеш да разбереш дали са верни или не. Ако познаваш някого, който да е прицел на слухове, тогава всичко е ясно, но тази „млада омъжена жена“, чието име дискретно не е споменато, може просто да е плод на въображението на Джордж Уитли Дъндас. Какво иска Дъндас от теб?

— Аз не контактувам директно с Дъндас — каза Адисън, — а с човек на име Ерик Хансел, който казва, че е куриер на Дъндас и събира повечето от фактите, които Дъндас използва в своите статии.

Мейсън каза:

— Това ми намирисва на сладък изнудвачески капан. Като се замислиш, ти в същност нямаш никакви доказателства срещу Дъндас. Куриерът може всеки момент да отрече, че има нещо общо с Дъндас.

— Предполагам, предполагам — Каза Адисън нервно. — Не ме интересуват подробностите. За мен това си е чисто и просто изнудване.

— Разкажи ми как стана всичко.

Адисън кръстоса левия крак върху десния, върна левия крак обратно на земята, след това кръстоса десния крак върху левия.

— По дяволите — каза той, — не знам откъде да започна.

— Започни със срещата си с тази девица — каза Мейсън.

Адисън очевидно се стресна:

— Какво? Какво каза?

— Чу ме.

— Ти откъде знаеш, че тя има нещо общо с това?

Мейсън просто се усмихна.

— Е — каза Адисън, — предполагам, че мога и оттам да започна. Беше около девет часа — вторник вечер. Видях тази млада жена с лек куфар на пътя. Не беше вдигнала ръка, но поведението й красноречиво показваше, че има нужда от превоз.