Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 114

— Какво се случи?

— Той ме удари и когато ме удари, пистолетът гръмна. Това беше патрона, който мина през прозореца. След това той се сборичка с мен. Изви ми ръката. Гънките на палтото ми бяха върху китката ми и когато ми изви ръката, той изви пръста ми срещу спусъка. Извиках от болка и му изкрещях да спре, но той продължи да ми извива ръката и пистолетът гръмна. Куршумът мина през палтото ми и в главата му. Той падна и умря веднага. Предполагам, че защото палтото беше върху цевта, нямаше никакви следи от барут по лицето му.

Аз се паникьосах. Исках да се отърва от пистолета и от празните патрони. Просто не мислех, а и без това не разбирам много от такива неща. Отворих прозореца и изстрелях останалите патрони в земята. След това извадих гилзите от пистолета и го захвърлих колкото се може по-надалеч в тъмнината. Поставих гилзите в джоба си и след това осъзнах, че бях безпомощна с един труп. Затворих прозореца, изгасих газовата лампа и маслените лампи долу. Трябваше да изляза и то бързо. Помислих си да пътувам на стоп, но не исках, защото можеше да си навлека неприятности. Не съм млада и хубава като Вероника. И не исках да оставям следи.

— И какво направихте?

— Знаех, че господин Ферел беше казал на всички в магазина, че отива на северозапад на почивка. Влязох в колата и тръгнах за Лас Вегас, Невада, пуснах телеграма и написах името на Ферел. Оставих колата и се върнах със самолет. Влязох в магазина като че ли нищо не се е случило. Бях закъсняла, но на никого не му направи впечатление, защото имам право сама да определям работното си време. Късно същия следобед дойде Вероника Дейл с карта от господин Адисън. Разбрах веднага, че тя е стопаджийката, която е била в къщата на господин Ферел и осъзнах, че и Адисън трябва да е бил там и трябва да е качил Вероника Дейл в колата си. Зададох й няколко въпроса под предлог, че й правя тест за пригодност и тя ми каза доста неща за себе си и как се е срещнала с господин Адисън. Тя играеше ролята на невинно дете.

Дадох й работата, разбира се, и получих цялата информация за възрастта й и името на майка й. Също така онези шест гилзи все още горяха в джоба ми и бях ужасно ядосана на лицемерието на онази кучка с детско лице.