Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 116

— А Вероника — каза Мейсън, — изигра картите внимателно, намери гилзите, разбра какво представляват, извади ги и ги постави в апартамента на моята секретарка.

— Не! — каза Мъртъл Нортръп. — Ах, онази лицемерна малка…

— Спестете си го — каза Мейсън. — Имате си собствени неприятности, за които да мислите.

— И още как — каза тя.

Мейсън отиде до телефона и вдигна слушалката:

— Дайте ми полицейското управление, ако обичате. Обаждането е спешно.

Пол Дрейк въздъхна, отиде до масата и си наля чаша кафе от електрическата кафеварка.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА

Мейсън, Дела Стрийт и Пол Дрейк се подредиха на щанда за бързо хранене в един магазин.

— Казвай — каза Пол Дрейк.

Мейсън наля сметана в кафето си, пусна захар и каза изморено:

— Всичко започна от това, че повярвахме на внушаващата доверие полицейска теория, Пол. Фактите в случая изпъкваха като счупен палец, обаче защото си мислех, че изстрелът е бил направен отвън, през прозореца, подминах всички действително значими следи. Тъй като тези следи не си пасваха с теорията за случая, аз ги пренебрегнах.

— Какви бяха значителните следи?

— Знаеш повечето от тях — каза Мейсън. — Жената, която дойде в кабинета ми, не беше майката на Вероника. И все пак е имала информация, която е можела да бъде получена само от Вероника и ако не е била майката на Вероника, тя явно се е опитвала да спаси Адисън. Следователно, трябва задължително да е била някоя вярна служителка от магазина на Адисън. Има само една служителка, която би могла да получи тези факти толкова бързо и това е жената, която ръководи отдел личен състав. А аз те накарах да обикаляш града, за да търсиш жената, която се е представила за майката на Вероника, когато съвсем малко мисъл би ми подсказала коя и къде е тя.

След това повярвах на това, че Ферел е тръгнал на почивка така, както и всички останали. Но започнах да се чувствам неспокоен, когато чух, че Мъртъл Нортръп е заминала на почивка по същото време. Едва по-късно осъзнах значението на факта, че и двамата са щели да отсъстват до деня на събранието, на акционерите. Като адвокат аз осъзнах опасността от положението на Адисън, що се отнасяше до контрола в собствената му компания веднага щом той ми каза за корпоративното събрание. Той сам ми каза, че мрази Ферел. Следователно, беше ясно, че на Ферел това ще му е известно и че той също мрази Адисън. Разбрах, че ако единият от партньорите искаше да бъде малко по-безскрупулен, да упражни силата си и да използва подкупи, ще бъде сравнително лесно да получи контролния пакет от акции. Но тъй като винаги е съществувала политика на разясняване на всичко извън присъствието на служителите, тази мисъл никога не е хрумвала на Адисън. На Ферел, обаче, му е хрумвала, на мен също. Но за момента това някак си не се връзваше с убийството… О, какъв смисъл има? Всичко това стана, защото се подведох по теорията на полицията и разчитах на погрешното предположение, че изстрелът е направен отвън, през прозореца и в главата на Ферел. Това показва колко вреда може да донесе едно погрешно предположение.