Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 112

Ърл Стенли Гарднър

— Моите отпечатъци? — каза тя шокирана.

— Разбира се — каза Мейсън. — Нямате опит в кражбата, следователно сте забравила отпечатъците си.

— Откъде… откъде знаят, че са моите?

— Те не знаят. Аз знам. Но те трябва само да вземат вашите отпечатъци и да ги сравнят с отпечатъците, които са намерили в онази къща. След което трябва да им кажете защо сте отишла там и какво сте правила. По-добре кажете на мен.

Тя помисли върху това известно време, след това каза тихо:

— Предполагам, че съм заловена. — Съпротивлението някак си се изплъзна от жената. Тя каза:

— Предполагам, че вече знаете всичко. Доволна съм. Не бих могла да издържа иначе.

— Бих искал да чуя подробностите — каза Мейсън, — особено за стрелбата.

Тя отиде до един шкаф с дрехи, отвори вратата. Извади едно тежко палто. Имаше изгаряне от барут и дупка в плата.

— Говорете — каза Мейсън, — можете да бъдете откровена.

— Повярвайте ми, господин Мейсън, искам да бъда! Искам да сваля този товар от себе си. Тормози ума ми. Затова закусвам толкова късно.

Кимването на адвоката беше съчувствено. Тя каза:

— Толкова е просто, че е чудно, че никой не се досети още от самото начало. Знаех, че няма да мога да се измъкна.

— Просто ни разкажете — каза Мейсън като погледна към Дела Стрийт, за да види дали записваше всичко, което се говореше.

— Всичко започна — каза Мъртъл Нортръп, — когато започнах да залагам на коне. Имах система. Бях сигурна, че е безгрешна, но всичко се обърка. Помислих си, че е временен проблем. Посегнах към парите на корпорацията. Ферел винаги се занимаваше със своите таблици, графики и ревизии. Това беше неговия начин да си губи времето. Притежаваше четиридесет процента от акциите. Адисън притежава четиридесет процента. Останалите двадесет са разпределени сред старите работници в магазина, които заемат отговорни постове. Винаги е било въпрос на политика за двамата големи акционери или съдружници, както те се наричат, да обсъждат своята политика помежду си и да представят хармонична фасада на събранията. Следователно събранията на акционерите винаги са били малко или много въпрос на формалност.

Тя спря, за да извади цигара от кутията и да я запали с трепереща ръка.

— Е — каза тя, — Ферел ме залови. Притисна ме. Трябваше да подпиша признание. Трябваше да се съглася да гласувам така, както той пожелае. И тъй като почти всички дребни акционери ми изпращат своите пълномощни, аз мога да гласувам вместо тях на събранията. След това, чрез мен, Ферел започна да се сближава с един-двама, които обикновено идваха на събранията. Имаше едно момиче на щанда за писалки, Мърна Ралей, която имаше няколко акции. Той й беше обещал голямо повишение и по-голяма заплата, също така приятеля ми Том — Томас П. Барет. За да го предпазя от съдебна отговорност заради моя дефицит трябваше да се съглася да включа Том в играта. Ферел взе тази къща в провинцията, за да има място, където да работи, да получава своите акции и договори и всичко така подредено, че да може да влезе на събранието на акционерите и да го контролира.