Читать «Гняв» онлайн - страница 14

Мериън се засмя и коленичи до ликуващото двегодишно момченце. Събирайки пясъка на купчинка, тя каза.

— Има хора, които смятат това за твое предимство.

— Мъжете приказват и аз чувам тук-там какво си говорят. Някои те намират много смела.

— А други не — каза Мериън, припомняйки си внезапното объркване, мрачното лице на уелсеца и гъстата червенина, която го заля, когато му даде урок по уважение към по-високопоставените. Сър Грифит я привличаше с грубата си сила подобно на непристъпен планински връх, стръмен и скалист, обвит със загадъчна тайнственост, и на нея в този момент й се искаше да не го беше удряла.

Но той си го бе заслужил! И освен това вината да изтърве кесията беше негова!

Сега трябваше да върви и да се моли за нея. Той без съмнение щеше да я накара да се моли. Мериън потръпна. Тя трябваше на всяка цена да получи тези пари, но не искаше да вижда отново чернокосия висок мъж. Не искаше да слуша този кадифен глас да дава свободно израз на неодобрението му към нея. Тя наистина не искаше да се извинява и нямаше да го направи. Трябваше да потърси някакъв друг изход. Сигурно имаше такъв. Може би… Тя присви очи. Да, ще помисли за друг начин.

— Например този мъж днес те мислеше за много смела.

Вниманието на Мериън бе все още насочено към Грифит и тя се намръщи.

— О, не, не мислеше така.

— Така мислеше. Защо иначе щеше да се дуелира с теб за правото на леглото ти?

— Какво? — отначало Мериън се обърка, но после разбра, че Сесил има предвид онзи глупак Харботъл. Тя отхвърли темата за него с едно махване на ръка. — Той ли? Той не е нищо повече от един от цялата рота мухльовци, които ме смятат за лесна плячка. Добре го научих.

— Аз говорих с него. Той ще се ожени за теб.

Предложението, направено чрез устата на братовчедка й с явната цел по-късно тя да получи благодарност за това, направо вбеси Мериън и тя се овладя с усилие.

— Разбира се, че ще иска, за да се издигне в обществото с тази женитба, докато в същото време аз да падна по-ниско.

— Ако не се ожениш, няма да можеш да имаш законно дете.

Мериън се смути.

— Значи според теб съм обречена да родя още едно извънбрачно дете.

— Не! — пълничките устни на Сесил се нацупиха. Ужасена от собствената си глупава откровеност, тя измънка. — Не, аз…

— В Англия е възможно да се рои изобилие от копелета и някои от тях дори могат да живеят в разкош. Но това са тези, чиито бащи ги признават. Това доказва мъжествеността и силата на тези джентълмени. — Мериън погледна към братовчедка си и тя сведе очи. — Бащата на Лайънъл не е от тези, които ще го признаят, детето има само мен и аз ще го закрилям, както никой друг не би могъл…

Едно дръпване на полата й я прекъсна. Лайънъл стоеше, вкопчил пръсти в полите на роклята й, отправил тъжните си кафяви очи право в нейните, и в същия миг нападките замряха в гърлото й. Тя коленичи, прегърна го и подложи лицето си на лекия ветрец. Когато отново беше в състояние спокойно да говори, тя го попита.

— Искаш ли да ти помогна да построим път?