Читать «Още един глупак» онлайн - страница 92

— По дяволите! — промърмори Медоус. — Ами как тогава са я убили?

— Партньорът й е прибрал откупа и са се разбрали да се срещнат някъде. Сигурно е искал да вземе всичките пари и за да я накара да мълчи, я е ударил по главата и после я е удушил.

Докато Реник говореше, ръцете ми бяха свити в юмруци, ноктите ми се бяха впили в дланите.

— Кой е той? Знаете ли нещо за него? — попита Медоус.

— Знам няколко неща за него — отвърна тихо Реник. — Но това не е достатъчно, за да го пипнем. Докторът казва, че в обувките на момичето имало пясък от плажа. Момчетата от лабораторията се опитват да установят от кой точно плаж е този пясък. Смятат, че ще стане. Хващам се на бас, че Одет си е уредила среща с убиеца в някой от курортните градове по крайбрежието.

Медоус стана от мястото си и започна да крачи из стаята.

— Това не трябва да стигне до пресата, Барбър — каза той. — Може да се окаже опасно като динамит.

— Да — казах аз.

Медоус погледна Реник.

— Наистина ли мислиш, че това момиче се е опитало да свие петстотин хиляди долара от баща си?

— Мисля, че убиецът я е убедил да го направи — каза Реник. — Сигурно й е бил любовник. Повярвала е на приказките му и е била убита.

Трябваше да кажа нещо. Не можех просто да стоя там като истукан.

— Като е прибрал откупа — казах аз с надеждата, че гласът ми звучи по-спокойно, отколкото ми се струваше, — защо не се е измъкнал? Не е имало нужда да се среща с нея и да я убива.

Реник ми хвърли един поглед и извърна глава. Запали цигара.

— Представи си, че той беше избягал с парите. Момичето щеше да каже на баща си. Убиецът сигурно е предполагал, че като я изиграе, тя може да стане опасна. По-безопасно е било да я убие.

Телефонът иззвъня.

Реник вдигна слушалката.

Той послуша малко и каза:

— Успяхте ли? Чудесно. Сигурни ли сте? Окей — и затвори телефона. После се обърна към Медоус:

— Момчетата казват, че пясъкът в обувките й е от Ист Бийч. Този плаж е изкуствено направен и те са напълно сигурни, че пясъкът е оттам и от никъде другаде. Има къмпинг с бунгала. Ето къде трябва да са се срещнали. Отивам там. — Той ме погледна. — Най-добре ела и ти, Хари.

Точно това не ми се искаше да правя. Бил щеше да ме познае. После изведнъж настръхнах, като се сетих, че не съм му платил наема за последната седмица.

— Най-добре да си продължа работата тук, Джон. Толкова съм изостанал — казах аз, съзнавайки, че се задъхвам.

— Остави текущата работа — каза рязко Реник. — Може да почака. Искам да дойдеш с мен.

— Слушай, Барбър, повече никаква информация няма да даваш за пресата — каза Медоус. — Нека знаят, че продължаваме да работим, но засега нещата ще се позабавят. Намали темпото. Ако се разкрие, че това момиче е разиграло собственото си отвличане, за да отмъкне пари от баща си и да ги даде на любовника си, боже, каква гадост!

Казах, че ми е ясно.

Докато той говореше с мен, Реник бе на телефона — вдигаше на крак оперативната група.

— Хайде да вървим — каза той и остави слушалката. А на Медоус обеща: — Ще ви докладвам веднага щом се върна, сър.