Читать «Още един глупак» онлайн - страница 91

— Останали ли са някакви отпечатъци в хотелската стая?

— Нещо повече. Забравила е евтина пластмасова четка за коса, която камериерката е виждала да употребява. Получил се е хубав набор от отпечатъци и те са на път. Всеки миг ще ги получим.

— Хващам се на бас — каза Реник, — че Ан Харкорт е Одет Малру. Току-що получих заключението от аутопсията. Зашеметили са я с удар по главата, после са я удушили. Не е имало съпротива. Изненадали са я. Тук има нещо интересно, Барти. Между пръстите на краката й и обувките има пясък — от плажа. Изглежда вървяла е по пясъка, отивайки на среща. Момчетата от лабораторията смятат, че може да се установи откъде точно е пясъкът.

Барти изсумтя.

— Винаги смятат, че могат да правят чудеса.

Беше някак странно и обезпокоително да седя, да ги слушам как разговарят и да съзнавам съвсем ясно, че съм напълно пренебрегнат. Все едно че ме нямаше.

— Е, ако не ви трябвам, Джон — казах аз и станах, — ще се върна в стаята си. Имам цял куп работа.

И двамата се обърнаха и се вторачиха в мен.

— Ами добре — каза Реник, — но не напускай сградата. След малко ще ми трябваш.

— Ще бъда в стаята си.

Излязох и тръгнах по коридора.

Като застанах на горната площадка на стълбището, видях, че на единствения изход стоят двама детективи и разговарят. Те нехайно ме погледнаха и извърнаха глави.

Влязох в стаята си и затворих вратата.

Дали тези двамата не пазеха стълбището? Може би гледаха да не офейкам.

Седнах зад бюрото, усещайки как в гърдите ми се надига паника. Бях ли вече в капана? Дали Реник не беше се досетил, че и аз съм замесен?

Опитах се да работя, но изобщо не можех да се съсредоточа. Крачех напред-назад, пушех и се опитвах да измисля как да сложа капан на О’Рейли, но нищо не ми идваше наум.

След един час излязох от стаята и отидох до тоалетната. Двамата детективи продължаваха да стоят на долната площадка.

Като се върнах, телефонът иззвъня.

— Хайде ела при мен — каза Реник.

Нервите ми бяха обтегнати до крайност. Ако не бяха онези пазачи на стълбището, дори можех да офейкам.

Овладях се и тръгнах към кабинета на Реник. Срещнах го на вратата.

— Медоус ни вика — рече той и аз тръгнах след него.

Медоус работеше на бюрото си. Като влязохме, вдигна поглед.

— Е, как е? — попита той и протегна ръка да си вземе пура. — Какво има, Джон?

Реник седна. Отидох по-настрани до едно празно бюро и седнах.

— Вече съм сигурен, сър — момичето изобщо не е било отвлечено — отвърна Реник.

Медоус се готвеше да отхапе края на пурата си, но спря и опули очи.

— Изобщо не е било отвлечено?

— Фалшиво отвличане. Тя и онзи тип със спортния костюм са го замислили. Предполагам, че той е смятал да задигне парите и я е убедил да му помогне. Трябвало да се преструва, че е отвлечена, това бил единственият начин да вземат парите.

Медоус изду бузи. Изглеждаше смаян.

— Трябва да си много сигурен в това, Джон.

— Сигурен съм — каза Реник и заописва на Медоус новите сведения за Ан Харкорт. — Преди десет минути получихме отпечатъците й. Това е била Одет Малру, няма грешка. Знаем, че е отишла сама в Лос Анжелос и сама се е върнала. Това означава, че е пътувала по собствено желание. Положително не е била отвлечена.