Читать «Още един глупак» онлайн - страница 26

Настръхнах.

— Никой не ме е принуждавал. Какво искаш да кажеш?

— О, принуди ви. Няколко дни ви наблюдаваше как се наливате с уиски в онзи бар. Тя ви избра още като прочете, че излизате от затвора. Нейна беше идеята да си остави чантата в телефонната кабина. Беше сигурна, че ще вземете парите. Аз казах, че няма да стане. Хванахме се на бас. Изгубих десет долара.

Седях, вперил поглед в нея, и усещах как лицето ми пламти.

— Бях пиян.

Тя сви рамене.

— Сигурно. Казвам ви всичко това, за да бъдете нащрек. Рея е змия — хич не си мислете, че можете да разчитате на нея.

— За какво точно ви трябват тези пари?

Тя сбърчи нос.

— Не е твоя работа. Кажи ми сега какво трябва да правя. Измисли ли отговорите?

Гледах я дълго, докато събера мислите си. Новината, че Рея нарочно е оставила чантата си, направо ме разтърси. Казах си, че трябва да внимавам с нея.

— Решено ли е за събота? — попитах.

— Да. С моята приятелка Мовис Шийн ще ходим в „Капитол“. Разбрахме се да се срещнем в девет пред киното.

— Имаш ли си приятел, с когото се виждате от време на време? Не постоянен, а някой, с когото излизаш понякога.

Тя ме погледна объркано.

— Ами да. Няколко са.

— Е, един ни стига, кажи едно име.

— Ами Джери Уилямс.

— Той понякога звъни ли ти вкъщи?

— Да.

— Кой отговаря у вас, когато звънят по телефона?

— Сейбин, икономът.

— Ще познае ли гласа на Уилямс?

— Едва ли. Джери не ми се е обаждал поне от два месеца.

— Ето какво имам предвид. Ще кажеш на баща си, че отиваш на кино с приятелката си. След вечеря, към девет без четвърт, ще се обадя и ще питам за тебе. Ще кажа на иконома, че Джери се обажда. Правя това само заради полицията, в случай че се намеси. От името на Уилямс ще ти кажа, че съм срещнал приятелката ти и ние, цяла компания, ще се веселим тая нощ в „Пиратската колиба“. Искаме да дойдеш с нас. Ще се направиш на учудена, но ще се съгласиш, без да кажеш на никого къде отиваш, защото на баща ти няма да му хареса, че ходиш в тоя вертеп. Ще дойдеш там, няма да намериш приятелите си и ще си тръгнеш. Като пресичаш тъмния паркинг, някой ще омотае нещо около главата ти и ще те набута в някаква кола. Ясно ли е всичко?

Тя кимна.

— Божичко! Ама ти вземаш всичко на сериозно!

— Положението е сериозно — казах аз. — Ако се намеси полицията, ще питат Уилямс и той ще се закълне, че не се е обаждал, тогава ще се сетят, че това е номер на похитителите, които са искали да те накарат да отидеш в „Пиратската колиба“. Ще се чудят защо не си познала гласа на Уилямс. Ще кажеш, че връзката била лоша, чувала се музика по линията и ти нито за миг не си се усъмнила, че говориш с Уилямс. Ето ти обяснението, задето си отишла в „Пиратската колиба“. Ясно ли е?

— Наистина ли смятате, че полицията ще се намеси?

Вперила поглед в мен, тя отново започна да гризе ноктите си.

— Не знам. Мащехата ти каза, че няма да се намесят, но аз искам да съм готов за всичко. Сега внимавай. Ще ти обясня какво трябва да говориш пред полицията. Ти си в една кола, нещо е увито около главата ти и някой те държи здраво. Мъж с италиански акцент те предупреждава, че ако издадеш звук, ще пострадаш. Успяваш да разбереш, че в колата има трима души. Написал съм ти разговора, който си чула. Ще трябва да го научиш наизуст.