Читать «Още един глупак» онлайн - страница 27

Колата завива няколко пъти, което те кара да мислиш, че сте се отклонили от главното шосе. След два часа път спирате. Чуваш кучешки лай и отваряне на голяма порта. Колата влиза и спира. Трябва да запомниш всички тези подробности. Ако се намеси Федералното бюро, ще те питат за тях. Много пъти са хващали похитителите само защото жертвата е чула, че лае куче или че някой спуска кофа в кладенец, ще искат да знаят какво си спомняш и трябва да си готова за това.

Очите й гледаха напрегнато, тя ми кимна.

— Сега разбирам защо ме извика тук тази вечер — каза. — Дори да не се намеси полицията, татко ще ми задава въпроси. Той е много умен. Точно такива неща ще ме пита.

— Да. Ще кажеш, че си останала на онова място три дни и три нощи. Била си заключена в една стая. Ако се намеси полицията, ще искат да начертаеш план на стаята и трябва да можеш да го направиш без колебание. Докато си била там, си чувала кучета да лаят, пилета да писукат и да мучат крави. Решила си, че е някоя западнала ферма. Видяла си само един от похитителите и една жена, която ти прислужвала. Направил съм описание и на двамата, ще трябва да го запомниш. Ако се намеси полицията, внимавай да си точна с фактите. Не се оставяй да те хванат в грешка.

Изглеждаше заинтересована и напрегната.

— Разбирам.

— До стаята ти имало тоалетна. Точно с такъв хитър въпрос могат да те изненадат и трябва да си подготвена. Било ти позволено да ходиш там, когато поискаш. Жената те водела. Начертал съм и план на онази част от къщата, която уж си видяла по пътя за тоалетната. Не е много — малък коридор, две затворени врати. Клекалото в тоалетната било пукнато, вместо синджир за пускане на водата имало връв. Запомни тези подробности. Така разказът ти ще бъде убедителен. Написал съм и какво точно си яла през тези три дни във фермата. И това ще трябва да запомниш. Внимавай да не сбъркаш нещо, ако работата опре до Федералната полиция, направо ще те разнищят и трябва да си готова за това.

Тя облиза устни с връхчето на езика си.

— Започваш да ми внушаваш, че наистина ще ме отвлекат — каза Одет.

— Точно така трябва да се чувстваш. Съчинил съм и писмото, което трябва да напишеш, аз ще го изпратя на баща ти. Най-добре е сега да го препишеш.

Станах и отидох до чантата, която бях донесъл със себе си. Преди да докосна евтината хартия за писма, си сложих ръкавиците, които бях купил от един магазин.

Тя дойде до масата и седна. Стоях, наведен над нея, и наблюдавах как преписа писмото и го адресира. Накарах я да го сгъне и да го сложи в плика, после го мушна в чантата ми.

Тогава й подадох листовете, на които бях описал всички подробности.

— Вземи това със себе си и наистина го научи наизуст. Ела пак вдругиден, ще те изпитвам. Чак тогава ще сме готови.

Тя прибра листовете в чантата си.

— Преди да тръгнеш, искам да те видя с роклята и перуката.

Отвори куфарчето и извади евтина басмена рокля със сини и бели орнаменти, ниски бели обувки и оцветена с къна перука.