Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 194

Той мълчеше. Оставяше прегръдката му да говори вместо него.

— А и за какво ми е да знам? Вампирът вече е направил отварата… Ще ви се наложи да ме оставите в някое село… Не, не казвай нищо, мълчи. Знам какъв си. Ти дори буйната си кобила не изоставяш и не я заменяш за друга, макар и постоянно да се заканваш. Ти не си от тези, които изоставят. Но сега се налага. Просто не мога да остана на седлото. Но знай: когато оздравея, ще тръгна подире ви. Защото искам да намериш твоята Цири, вещерю. Да я намериш с моя помощ и да си я върнеш.

— Значи затова си тръгнала с мен? — каза той, потривайки чело. — Затова…

Тя наведе глава.

— Затова си тръгнала с мен — повтори той. — Тръгнала си, за да ми помогнеш да спася едно чуждо дете. Искала си да се разплатиш. Да платиш дълга си, за който си мислела още тогава, когато си тръгвала с мен… Чуждо дете за своето. И аз обещах да ти помогна в нужда. Но аз не мога да ти помогна, Милва. Повярвай ми, не мога.

Сега тя мълчеше. Но той не можеше да мълчи. Чувстваше, че не бива.

— Тогава, в Брокилон, аз станах твой длъжник и се заклех, че ще се разплатя за този дълг. Неразумно. Глупаво. Ти ми помогна в момент, в който се нуждаех от помощ. Такъв дълг е невъзможно да бъде върнат. Не може да се плаща за нещо, което няма цена. Някои твърдят, че всяко нещо на света си има цена. Това не е вярно. Има неща, които нямат цена, те са безценни. Много е лесно да ги разпознаеш — достатъчно е да ги загубиш — и край, те са изгубени завинаги. Аз самият съм изгубил твърде много. Затова днес не мога да ти помогна.

— Всъщност ти ми помогна — отговори тя много спокойно. — Дори не знаеш колко ми помогна. А сега си върви. Моля те. Остави ме сама. Върви си, докато не си разрушил света ми докрай.

* * *

Когато на разсъмване тръгнаха на път, Милва потегли най-отпред, спокойна и усмихната. А когато яздещият подир нея поет Лютичето започна да дрънка на лютнята, започна да подсвирква в такт.

Гералт и Регис затваряха процесията. След дълго мълчание вампирът погледна вещера и се усмихна с одобрение и учудване. Поклати глава. После измъкна от медицинската си торба малко шишенце от тъмно стъкло и го показа на Гералт. Усмихна се отново и запрати шишенцето в храстите.

Вещерът мълчеше.

* * *

Когато се спряха да напоят конете, Гералт отведе Регис настрани.

— Плановете се променят — съобщи той сухо. — Няма да минем през Исгит.

Вампирът помълча известно време, пронизвайки го с черните си очи. После каза:

— Ако не знаех, че като вещер те е страх само от реални заплахи, щях да си помисля, че си взел на сериозно дрънканиците на ненормалното девойче.

— Но знаеш, така че помисли логично.

— Наистина. Но искам да обърна вниманието ти върху следното: първо, състоянието на Милва не е болест и не е дефект. Разбира се, девойката е длъжна да се грижи за себе си, но тя е напълно здрава и разумна. Бих казал даже — твърде разумна. Хормоните…