Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 79

Джони се усмихна и махна на Тор да се приближи.

— Там има непокътната действаща психлоска мина!

Тор ахна:

— Пропуснали сме я?

— Не е самостоятелна мина, а е клон на централния лагер край някогашното езеро, наричано „Лейк Виктория“. Ето — той им показа мястото на картата. — На запад от тук, доста навътре в джунглата е имало, и все още има, волфрамова мина. — Той огради едно място. — Всичко това е джунгла. На снимките се виждат само високи, високи дървета, които образуват нещо като чадър. Расли са хиляди и хиляди години. Разузнавателните самолети не могат дори да проникнат в това огромно тресавище.

Набелязахме целите от разузнавателните карти. Затова сме пропуснали тази мина. Обзалагам се, че психлосите още си седят там, слушат непонятните бръщолевици по планетарния обхват, забучили са косматите си психлоски глави и чакат някой да им каже какво става.

Тор се усмихна:

— Малко зловещо звучи, Джони. Отиваме там и застрелваме няколко психлоса просто защото ни трябват трупове.

— Не ми трябват само трупове. Трябват ми и живи психлоси. Във всяка мина има от един до шест дипломирани инженери.

— И какво трябва да разберем от тези аутопсии? — попита доктор Маккендрик.

— Не зная — отвърна Джони. — И така, идваш ли с мен, заедно с всичките си скалпели?

— Криеш нещо — каза Маккендрик.

— Ами, в интерес на истината, има нещо такова. Това е тайна. Официално ще кажем, че отиваме да обиколим някакви племена. А ако дойдеш с нас, Тор, можеш наистина да посетиш няколко племена и да се представяш за мен, както едно време, като копаехме злато.

— Много си потаен — каза Маккендрик.

— Така е — призна Джони.

Не му харесваше какво става в Съвета. Постоянно приемаха закони — човек не можеше да им хване края — и вече не го канеха да присъства, както преди.

— И се опитваме да разберем…? — попита Маккендрик.

— Защо братята Чамко се самоубиха — отвърна Джони.

А също и защо той НИКАК не напредваше в опитите си да разбере математиката на телепортирането. Вече цяла седмица се въртеше в кръг и доникъде не бе стигнал. Не знаеше точно какво търси, но каквото и да беше, трябваше да се крие там.

— Значи Африка? — каза Тор.

— Африка — отвърна Джони.

— Ами добре, Африка — каза Маккендрик.

4

Големият боен самолет се стрелна в небесата над Атлантика. Този тип се използваше за целите на флота на компанията и имаше места за петдесет психлоси и за оръдия и снаряжение. Джони се бе отпуснал удобно на пилотското място и с лекота поддържаше курса само с помощта на лявата ръка.

Макар че самолетът бе голям, притесняваха се да не го претоварят. Цялата операция се пазеше в тайна и трябваше да си остане тайна. Не трябваше да изтича информация. Все пак с подготовката привлякоха вниманието върху себе си.

Данълдин пристигна с петима шотландци, които точно в този ден дошли от Шотландия на обичайната си обиколка. Полковник Иван, чиято обща сила възлизаше на около седемдесет храбри червеноармейски косаци, трябваше дълго да бъде разубеждаван, за да остави половината от хората си да охраняват базата. Час преди да излетят от летището, Ангъс съвсем небрежно хвърли в самолета около стотина килограма най-различни оръдия и кротко седна отзад, без да е поканен. Доста страховита купчина оръжия и експлозиви се появи в ръцете на първите четирима шотландци, доведени от Дуайт. Доктор Маккендрик явно бе взел със себе си всичко, което изобщо би му потрябвало при работа.