Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 78

Всички ранени шотландци с изключение на Тор бяха изписани от подземната болница. Наложи се да счупят отново ръката на Тор, но вече се бе оправила и след като и той си заминеше, в болницата щеше да остане само Джони. Доктор Алън се бе върнал в Шотландия и се бе заел отново с обичайната си практика. Това възнамеряваше да направи и доктор Маккендрик.

Като свърши с гипса, той попита:

— Ние?

— Да — каза Джони. — Ти разбираш от кости, но мисля, че освен това разбираш и от неврохирургия, нали така му казват?

Доктор Маккендрик погледна високия млад мъж, опрял се на тояжката си. Харесваше му този младеж. Много му харесваше. Със задълженията му у дома се бе заел един добър млад лекар и предполагаше, че може да го замества и по-дълго време. Мислеше, че една малка ваканция няма да му се отрази зле преди да премести всичките си инструменти отново в пещерата в Абърдин. Но Африка?

Тор протегна ръка и изглеждаше много доволен. Маккендрик му обясни какви упражнения трябва да прави, за да заздрави мускулите си. Явно този път костта бе добре наместена.

Джони даде знак на Маккендрик да го последва и отидоха в една болнична стая, която Джони използваше като офис. Върху една стара операционна маса бяха разпиляни хартии, снимки й книги.

— Нуждая се от няколко мъртви и няколко живи психлоси — каза Джони.

Застанал на вратата, Тор се засмя:

— Не мисля, че с мъртвите ще имаш проблеми. В околностите на лагера има поне хиляда.

— Съжалявам, — каза Джони, — но ги хвърлиха в една минна шахта, дълбока около миля. Мината не е много стабилна и ще е крайно рисковано да се слиза долу. Миналата седмица през цялото време съм търсил мъртви психлоси.

— Можеш да използваш братята Чамко — предложи докторът.

— И това не става. Съветът по някакви причини е решил да ги изгорят.

— Какъв е проблемът? — попита доктор Маккендрик.

— Да си се питал защо Междугалактическата Минна Компания винаги прибира телата на мъртвите? Не искат тук да остават умрели психлоси.

— Свещеникът — каза Тор — разряза двамата, които намерихме в самолета.

— Той не е търсил това, което търся аз — каза Джони.

Маккендрик се усмихна:

— Аутопсии на мъртви психлоси. Не минава ден, без да ме изненадаш.

Имаше пред вид нещо, което се случи преди около седмица: докторът шиеше бузата на Джони, но иглата бе малко тъпа и Джони несъзнателно посегна с ДЯСНАТА ръка и хвана китката на доктора, защото го бе заболяло.

Маккендрик отчасти се чувстваше виновен за ръката и крака на Джони. Притесняваше се, че е наранил нещо по време на операцията. Но внезапното движение на ръката показваше, че това е въпрос на вързвръщане на навика да се движат, а не на физически дефект. Джони опита съзнателно да повтори движението, но не се получи.

— Същото като да се научиш да си мърдаш ушите — каза Джони тогава. — Трябва само да откриеш кои мускули да движиш и как.

Маккендрик реши, че трябва да остане и да помогне на Джони да се възстанови напълно.

— Ами мисля, че мога да дойда с теб — каза докторът, подтикнат не толкова от истински интерес към аутопсии на мъртви психлоси, отколкото от възможността да помогне на Джони да раздвижи ръката и крака си. — Но защо в Африка?