Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 47

Където и да идеше, Робърт Лисицата не можеше да сдържи усмивката си.

3

Дните се нижеха един подир друг, изминаха няколко седмици и за членовете на Съвета, който първоначално се състоеше от свещеника, учителя, историка и Робърт Лисицата, а в последствие в него влязоха и няколко шотландски вождове, назначили свои наместници в родните си места, стана ясно, че Джони упорито обмисля нещо.

Като бяха при него, той често им се усмихваше от леглото си и отговаряше на въпросите им, но дълбоко в очите му се четеше някаква неясна тъга.

Криси се опитваше да ги накара да идват по-рядко, а когато се застояха, ставаше нетърпелива.

Част от руснаците и няколко шведи поправяха сградата на Академията заради неотложната нужда от пилоти. Докато построят наново древната сграда на Конгреса в Денвър, Съветът заседаваше в една от стаите на Академията. Оттам лесно се стигаше както до лагера, така и до подземната военна база. Там устроиха и временните си жилища.

На това заседание Робърт Лисицата нервно крачеше напред-назад, при всяко обръщане поличката му се развяваше, а автоматът Смит и Уесън, окачен на едновремешен офицерски колан, се удряше в столовете.

— Нещо го притеснява — каза той. — Това не е същият Джони.

— Да не би да смята, че бъркаме в нещо? — попита вождът на клан Фергус.

— Не, не е това — каза Робърт. — Той никога не критикува другите, такъв си е по характер. Просто… просто изглежда притеснен.

Свещеникът прочисти гърлото си:

— Може пък да го притеснява състоянието му. Дясната му ръка е почти неподвижна и още не може да ходи. В крайна сметка, свикнал е постоянно да бъде в движение. Пък и какъв ужас е изживял, съвсем сам, ранен. Не мога да си представя как е успял. Толкова време е бил затворен в клетка, преди това… Прекалено много очаквате от него, господа. Нужно му е още време. Той има смел дух и аз вярвам, че…

— Може пък да го притеснява вероятността от контраатака от Психло — намеси се вождът на клан Арджил.

— Трябва да го успокоим по някакъв начин — каза вождът на Фергус. — Бог ни е свидетел, че правим достатъчно за планетата.

Наистина бе така. Световната федерация за обединение на човешката раса бе основана от тези, които не можаха да заминат за Америка с Джони. Около двеста млади шотландци и още петдесет по-възрастни добре се бяха справили с началната работа. След два опасни, но успешни набези — първо до един от древните университети, наречен Оксфорд и после до една подобна развалина в Кеймбридж — се бяха снабдили с книги на различни езици и с още купища материали за други страни. Бяха издирили по карти къде би могло да има изолирани групи хора и за всеки език, за който предполагаха, че може все още да се използва, бяха създали групи, които да го изучават. Подборът им се оказа доста точен. Следите от линийки по ръцете им свидетелстваха колко упорито се бяха трудили. Наричаха се „Координатори“ и приносът им бе безценен в издирването на оцелели групи хора по целия свят.