Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 161

Мина доста време и Бити започна да нервничи. Имаше опасност да изпусне руснаците, а в крайна сметка като оръженосец на Джони трябваше да се грижи за конете му. Затова и бе дошъл в Америка. Пристъпваше от крак на крак и ги препираше да бързат. Швейцарецът най-после свърши, постави медальона в една хубава кутийка и го зави в хартия. Руснакът бе направил покупките си. Платиха и се втурнаха навън към колите.

Денят бе студен. Беше паднала слана и вятърът разнасяше паднали листа. От планините се задаваше буря. Всичко това сякаш подсказваше на Бити, че трябва да бърза.

Но като се върнаха при колите, определиха от положението на слънцето, което едва се показваше иззад облаците, че е едва обяд. Никой от руснаците не се бе върнал.

Придружителят на Бити седна на шофьорското място в колата и започна да подрежда подаръците, които бе купил. Бити затвори прозореца, тъй като вятърът бе студен. Отпусна се в огромната психлоска седалка, нервно започна да си играе с новия камшик и през цялото време се взираше през прозореца. Очите му едва стигаха нивото му. Гледаше дали не идват руснаците.

От мястото, където седеше, се виждаше един от страничните входове на сградата на Конгреса. Пред него бе паркирана голяма служебна кола с тъмни стъкла.

Изведнъж видя сър Джони! Беше облечен както обикновено в еленова кожа и не можеше да го сбърка. Излезе от страничния вход на сградата. Вратата на служебната кола се отвори отвътре и Джони влезе.

Бити се помъчи да свали стъклото на прозореца и да извика. Успя да го смъкне само донякъде.

След това от капитола излезе още някой, облечен като кадет. Около врата му имаше гипс. Спря се на стълбите и извика, очевидно в отговор на някого вътре.

— Само отива до лагера, за да докара конете си — извика човека с униформа на кадет.

Качи се в колата и тръгнаха.

Бити бе бесен! Не успя да отвори прозореца навреме, за да извика на сър Джони. Да прибере конете! Та нали той бе дошъл чак до Америка тъкмо за това!

Опита се да накара руснака да запали колата и да тръгнат след тях, но не владееше руски толкова добре, че да може да му обясни. Не успя и с жестове и знаци. Руснакът не искаше да тръгне след служебната кола. Беше тук, за да чака останалите.

Все пак Бити го накара да излязат и тичешком се втурнаха да търсят другите руснаци. Минутите си течаха, а не можеха да открият никой. Градът бе твърде голям, твърде разпръснат.

Изведнъж забелязаха един руснак. Разхождаше се сам в един парк и дъвчеше ядки, купени отнякъде. Наричаше се Амир и не се славеше с особени умствени способности, макар че бе добър човек. Бити набързо му обясни какво се е случило с помощта на жестове и една руска дума, която знаеше: „Скорее!“ Искаше да го накара да разбере, че трябва да намери другите и да им каже веднага да дойдат.