Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 159

Когато началникът на руския контингент получи заповед в Африка да затвори американската подземна база, за всички руснаци стана ясно, че нито те, нито Джони ще могат да останат да живеят в Америка. Този факт повдигна въпроса какво да правят с конете. За руснаците конете бяха богатство. Бяха си отгледали свое собствено не многобройно стадо в Америка и нямаха намерение да го изоставят.

Бити Маклиъд се чувстваше отговорен за конете на Джони. Категорично заяви на полковник Иван, че ще отиде с тях да ги доведе. Възпротивиха се, но Бити ловко се измъкна: щом е с руснаците, нищо лошо не може да му се случи. Освен това конете го познаваха. Уиндсплитър, Дансър, Олд Порк и Блоджит ще се уплашат по време на дългия полет и трябва някой да ги успокоява, някой, на когото имат доверие. След като спориха часове наред, полковник Иван се предаде.

Същия ден още преди зазоряване руснаците затвориха всички входове на американската подземна база, а също и склада за ядрени снаряди. Ако някой се опита да влезе, без да знае пътя и без да има ключове, щеше да бъде вдигнат във въздуха. Самолетите бяха готови за излитане, натоварени с всичко, което трябваше да изнесат извън границите. Преди изгрев слънце потеглиха с малък конвой камиони и коли, за да приберат от полето конете. С това работата им приключваше.

Пътят от базата към равнините минаваше през останките на стария Денвър и почти никой от руснаците не бе ходил там. Освен това, от известно време насам им плащаха. Връщаха се вкъщи, а там ги чакаха сестри, съпруги, любими, майки и приятели.

В последно време в Денвър бяха отворили няколко малки магазинчета. Собствениците не бяха местни хора, а купувачите бяха от цял свят, дошли на поклонение до мините. Стоките бяха едновремешни поправени предмети, изровени от руините на древните градове. Имаше дори нови неща, изработени от съплеменници на собствениците. Облекла, обувки, платове, бижута, съдове, сувенири, реликви — стоката бе предимно такава. Имаше само няколко магазина, при това пръснати из целия град.

Понеже до заминаването вечерта от Академията оставаше много време, вместо да чакат цял ден на поляната, решиха да прекарат известно време в пазаруване.

Паркираха колите близо до сградата на Конгреса, където имаше достатъчно място, пък и куполът й се виждаше от целия град и лесно можеха да се върнат. Пръснаха се в различни посоки.

Бити имаше специална охрана, руснак на име Дмитри Томов, който се бе сприятелил с Бити. Полковник Иван му заповяда да не се отделя от момчето, където и да идат, да носи пушката и торбичката му и много да внимава. Тъй че нямаше страшно.

Бити и охраната му откриха някакво магазинче за бижута и дрънкулки. Собствениците му бяха възрастна двойка швейцарци и синът им. Старият швейцарец бе намерил някаква машина за гравиране и доста умело се бе научил да поправя старинни предмети, намерени в древни складове, пренебрегнати от жадните за метали психлоси.