Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 142

— Добре, изведете я — каза Кер на пазачите.

Извлекоха я.

— Какво става тук? — попита Ларс, като подаде глава през вратата.

— Опитваме се да разберем къде са таблата за кабелите — изстреля Кер. — Всичко е изгърмяло.

По пода бяха пръснати патрони с дихателен газ. Джони се пресегна назад и пусна един. Ангъс. Кер и той самият носеха маски.

Кер бе пъхнал лапа в джоба. Извади шепа предмети и ги натика под носа на Ларс.

— Работата е опасна. Искам по-високо заплащане! Тези едва не ме убиха!

Ларс ги погледна. Три от тях бяха зъбни патрони, които изглеждаха като радиационни куршуми, но не бяха. Единият бе извит бушон, каквито поставяха в малки взривни дупчици. Най-голямият бе с ковка взривна сплав.

— Някой е влизал в този офис! — каза Кер. — След този инцидент искам вратата да се ЗАКЛЮЧВА. Не искам никой да влиза или излиза оттук, с изключение на нас тримата, а ти изчезвай далеч оттук, преди да се утрепеш и да обвинят мен за смъртта ти. Знам как действате!

Ларс пак започна да кашля от газта, която излизаше от патрона. Погледна предметите, които Търл му бе набутал в ръката:

— Опасни ли са?

— Вземи ги и ги хвърли на началниците си, пък ще разбереш — каза Кер. — И ако още веднъж те видя тук, ще им кажа, че нарочно се опитваш да забавиш работата. Махай се, изчезвай и стой далеч, че ако видя още веднъж физиономията ти, просто ще трябва да си намерите нов специалист! Разбра ли? Ще напусна!

Ларс погледна Джони много особено. Но в този момент по посока на спалните три етажа по-долу се чуха гневни викове и крясъци. Ларс се втурна навън.

— Наистина ли намери тези неща тук? — попита Ангъс.

— Естествено, че не — каза Кер. — Затворете, заключете и барикадирайте тези проклети врати и да се залавяме за работа. Сега вече последното място, където Търл ще поиска да бъде е в този лагер. Като свършим, най-напред ще изпрати някой друг да види дали ще гръмне. — Заслуша се към далечните разярени викове. — Наистина предизвика бунт, Джони. Търл хубаво ще ги чуе в клетката. Тази Чърк им е казала!

Джони затвори и залости външните врати и посочи на Ангъс към касите. Ангъс извади малък комплект клещи и се приближи към ключалките.

Работата започна!

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

1

Задачата им всъщност бе да сложат максимален брой подслушвателни устройства и то така, че да не ги открие най-проницателният шеф на сигурността, излязъл от миньорско училище, макар вече да бе малко луд.

Ако успееха, щяха да получат пълен запис на математиката и технологията на телепортирането. Ще могат да разберат какво е станало на Психло, защото ще бъде възможно да изпратят пиктофони. Ще узнаят местонахождението и може би намеренията на други извънземни цивилизации. Ще влязат в контакт със звездите и вселените и ще могат да се защитят тук на Земята.

Търл ще трябва от някакви жалки останки да построи цял команден пулт за телепортация, тъй като пулта край старата площадка бе почти изгорял.

Трябваха им устройства, които да заснемат зад рамото му всичко, което чете и всички записки, които води. Трябваше така да подредят работилницата в стаята му, че да могат да наблюдават всяко негово действие, да виждат всеки резистор и всяка жичка, до които той се докосне.