Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 141

— Чакай — каза Джони. — Това значи, че Търл ще ги избие, преди да се нанесе тук. — Сложи ръка върху резето на вратата на офиса. — Наистина си претърсил за капани отгоре и си махнал подслушвателната апаратура, нали?

— Ха-ха! — каза Кер. — Направо съм разглобил всичко, докато ви чаках да дойдете.

Влязоха и оставиха на пода оборудването. Вътре наистина бе пълна бъркотия. Жиците бяха измъкнати, частите на стария циркулатор на дихателен газ бяха пръснати по пода, бюрата и столовете бяха разместени, навсякъде бе разхвърляна хартия.

Джони се огледа. Веднага забеляза, че във вътрешния офис на Търл по продължение на долната част на цялата стена вдясно от бюрото на Търл бяха наредени големи заключени каси.

— Проверил ли си ги? — попита той.

— Няма ключове. Началникът на сигурността обича да се подсигурява.

Джони изпрати Кер да намери часовой. Пазачи в тази част на лагера продължаваха да бъдат кадетите. Кер повтори думите на Джони и допълни да повикат Чърк.

Чърк далеч не бе елегантната секретарка, която някога познаваха. Бе вързана с три вериги, окачени на нашийник около врата й. Козината й бе разчорлена. Носната й кост не бе напудрена и ноктите на трипръстите й лапи бяха без лак. Бе наметната само с някакво парче плат през раменете, не носеше никакви други дрехи.

— Къде са ключовете? — попита Кер.

Ключове! Всички искаха само ключове! Гласът й бе насечен и съскащ. Не стига че Търл ги докара до всичко това и се погрижи да й опетни досието в компанията като писа, че не се подчинява и не изпълнява заповеди, ами отгоре на всичко трябваше през целия път да я влачат — с вериги! — за да попита само: сега пък какви ключове? Още от деня на битката, която стана заради Търл, всички искат от нея само ключове, ключове, ключове. Задълженията й към компанията…

Джони тихо шепнеше нещо в ухото на Кер. Кер му прошепна: „Искаш да предизвикаш бунт ли?“ Но Джони настоя и Кер на висок глас каза към Чърк:

— Млъквай! Това, че Търл се опитва да избие всички ви не е причина да си го изкарваш на нас!

Чърк замръзна. Очите й под маската станаха кръгли. Клапата за издишване започна да трепти доста учестено.

Джони пак прошепна нещо на Кер и той каза:

— Може и да няма никакво значение, но когато той се настани тук и поеме управлението на целия лагер, ще ти бъде страшно ядосан, ако не се намерят ключовете!

Мускулите по средата на тялото й, където се намираше сърцето, започнаха бързо да се свиват и отпускат. За половин минута клапата за издишване не помръдна. След това продължи да трепти.

— Той ще се нанася, така ли? — изрече го толкова тихо, че едва се чу през маската.

— За какво друго ще го поправяме, а? — каза Кер. След това заплашително: — Къде са ключовете за касите на стената?

Чърк поклати глава:

— Не ги даваше на никого. Може би ги е хвърлил! — изхлипа тя.