Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 106

Танкът се опита да се изкатери по каменния блок, изпречил се на пътя му. Но оръдията му не можеха да се вдигнат достатъчно високо. Отстъпи назад и стреля по скалите, от които се издигна гейзер прахоляк. Носът на танка се повдигна и блъвна огън.

Един след друг се заредиха снаряди. Сигурно бяха експлозивни снаряди! Издигаха се нагоре, оставяйки огнена диря и се стоварваха точно, където трябваше да се намира командния пост на засадата. Но минохвъргачката продължаваше да стреля.

Последните три танка отстъпваха. Нямаше начин да запечатат този край!

Джони долетя с летящата платформа на половината на пътя между опашката на конвоя и гората. Крайните танкове правеха завой. Ако ги изтърват в тази прерия, трудно ще се справят с тях дори със самолети. Да, бяха от същия тип като първия танк. Самолет не можеше да се справи с тях.

В началото на конвоя танкът пак атакува скалната бариера, вероятно за да си освободи място за дулата на оръдията. Танкът от средата на конвоя стреляше към точката на засада, но не можеше да прехвърли високия скален хълм.

Джони извика на шотландеца:

— Започни да буташ дървета на пътя им!

Шотландецът разбра и завъртя минохвъргачката. Руснаците, които едва се задържаха върху тънката платформа, започнаха да зареждат със снаряди оръдието.

Единият от снарядите попадна право в основата на едно гигантско дърво и то започна да пада.

Снаряд след снаряд летяха към края на гората. Сред издигащи се стълбове прах започнаха да падат дърво след дърво. Джони управляваше платформата така, че да улеснява минохвъргачката.

Трите танка видяха, че обратният път се затваря пред очите им. Знаеха, че не могат да вървят направо през гората. Започнаха да се разгръщат в прерията.

Оръдията им зейнаха, опитаха се да улучат платформата.

Джони непрекъснато променяше посоката на движение на платформата, която и без туй не използваха по предназначение. По нея нямаше никакви оръдия. Беше като гола чиния. Дори нямаше на какво да се хване човек.

Данълдин се спусна с бойния самолет. Сигурно през цялото време бе висял отгоре на хиляди фута височина, скрит от погледите им.

Около трите танка се вдигнаха облаци от прах и пламъци.

Изведнъж конвоят отпред се сгъсти. Очевидно психлосите в трите танка решиха, че отново се движат, направиха завой и се втурнаха обратно към конвоя, съзнавайки задължението си да го защитават. Забиха се право в опашката. След това и те спряха. Опитваха се да стрелят към мястото, откъдето им устроиха засада. Но и техните снаряди не можеха да прескочат натрупаната скална маса.

Другата летяща платформа откри огън.

Снарядите се забиха в канарата зад последния танк. Полетяха камъни и прах. Лавината се сгромоли долу и затвори пътя назад.

Водещият танк още веднъж опита да пробие препятствието, което блокираше пътя напред. Точно в мига, в който предницата му се повдигна за стрелба, един снаряд се вклини под нея.

Танкът полетя нагоре, преобърна се със задно салто и падна на гърба си, безпомощен.

Джони си пое дълбоко дъх. Тъкмо посегна към миньорското радио на колана си да каже на Данълдин да съобщи по високоговорителя да се предадат и съдбата се обърна против тях.