Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 104

Не, зъбите му бяха изпилени, челюстта изглеждаше здраво стисната. Сигурно Алисън не е проговорил.

Но тъй или иначе нямаше никакво значение дали е говорил или не. Конвоят бе обречен. Тази обреченост се четеше в присвитите очи на руснаците. Четеше се в гневно стиснатия юмрук на шотландеца, здраво впит в меча.

След малко шотландецът излезе, донесе парче брезент и нежно покри с него останките на Алисън.

— Ще се върнем за теб, момче. С кръв по мечовете, не бой се! — каза той.

Джони излезе на дъжда. Изведнъж се сети, че от този момент бригантите имаха кръвна вражда с шотландците.

Психлосите ли? Вече не бе убеден, че ги иска живи. Трябваше да реши.

5

Настигнаха другия камион на разсъмване. Това бе първото от поредица нещастия, които денят щеше да им донесе. В тъмното другият камион се бе натъкнал на река, една от многото, които се виеха през гората приблизително в западна посока. Самите те пътуваха на югоизток. Шофьорът, вероятно преуморен, не бе намалил скоростта. Този тип превозни средства минаваха по водни повърхности, ако бяха приблизително гладки, тъй като сензорите им отдолу реагираха както на твърда почва, така и на вода. Телепортационните двигатели задържаха машините над повърхността, без да се докосват до водата. Но шофьорът сигурно се бе ударил в някаква издатина на брега и като са наближили водата, камионът е бил наклонен. Така и го завариха, с нос потопен във водата, без да може да продължи.

Екипажът седеше на летящата платформа под дърветата в гората. Бяха излетели с него и минохвъргачките и се бяха приготвили за отбрана. Много се зарадваха, като видяха Джони. По целия бряг на реката пъплеха крокодили и бавно заграждаха платформата от всички страни. Не смееха да стрелят, за да не привлекат вниманието на конвоя.

Джони освободи място на техния камион за втората платформа и те прелетяха върху камиона. Крокодилите и двигателите ревяха оглушително и Джони се притесни да не би да ги чуе конвоя, тъй като вероятно вече бяха доста близо.

Оставиха полупотопения камион на мястото му и прекосиха реката, претоварени с две платформи и две минохвъргачки. Продължиха преследването.

Не след дълго пътят стана по-хубав, вероятно защото почвата се бе сменила. Увеличиха скоростта. Разстоянието между тях и последните от конвоя бе около дванайсет и петнайсет часа. Но конвоят сигурно пътуваше по-бавно, особено при такъв неравен терен.

Рано следобед вече бяха набрали такава скорост, че не забелязаха как отпред изсветлява. Изведнъж гората свърши и се озоваха в обширна прерия.

На три мили отпред не се виждаше никакъв конвой.

Молейки се никой да не ги е забелязал, те направиха пълен завой и се върнаха в гората.

Насочиха се на изток, като си проправяха път сред дърветата в покрайнините на гората. След малко спряха.

Прерията, която се откриваше пред очите им, бе покрита с трева и храсти. Тук-таме растяха кактусоподобни растения.

Джони се качи върху кабината, за да вижда по-далеч. Аха! Дефилето, където щяха да устроят засада бе точно пред конвоя. Танкът, който предвождаше конвоя, тъкмо влизаше в дефилето. Клисурата изглежда прорязваше южното било на планинската верига.