Читать «По непознати пътеки» онлайн - страница 116

Вниманието на всички присъстващи се насочи естествено към тази сцена. Момичето го погледна учудено, а той стоеше пред нея с видим прехлас, сякаш бе съзрял някаква скъпоценна вещ, чието притежание означава за него висше щастие. Но ето че отпусна бавно ръце и проплака:

— Ох, не, не са Чарга! Чарга са сега стар, ако са още жив, и не вече така млад и красив. Но защо изглеждат кат Чарга и защо имат огърлиц на Чарга тук на врат?

— Вие сте Соми? — попита тя.

— Да, Соми съм!

С видимо започващо вълнение тя остави змийските зъби да се плъзгат между малките пръсти и отговори:

— Огърлицата е от моята майка.

— Кой е майка? Как казвала майка?

— Не зная. Бурът Ван Хелмерс ме намерил в Калахари при нея, тя била мъртва. Изворът, при който той се натъкнал на нас, бил пресъхнал и майка трябвало да загине от жажда.

— При извор? При кладенец? Как казвал кладенец? — заразпитва той бързо едно подир друго.

— Това е било при кладенеца Улвими.

— Улвими, ох, ох! Колко дълго са оттогава? Ох, казват бързо, казват скоро! Сърце на Соми чукат, сърце пръснат надве!

— Било е през горещото лято преди шестнайсет години.

— Колко годин? Исхуми и тантута (десет и шест) години? Ох, ох, Соми трябвало бягат от Сикукуни. Соми изпращат красив, обичан Чарга към вода Улвими и когат отиват после Соми, намират Соми гроб, отварят гроб и виждат мъртъв Чарга, ама не дъщеря. Чарга бил добър жена на Соми, а тук са дъщеря на Чарга и на Соми!

Във възбудата на изключителната радост той говореше толкова бързо, че едва можеше да му се разбира. После обви ръце около момичето и го притисна десет пъти, поглеждайки го в промеждутъците отново и отново в пламналото лице и надавайки същевременно блажени възклицания на радост.

— Мой дете, мой дъщеря, мой добър, красив дете! Иска бъдеш мой дъщеря и обикват баща Соми?

Тя кимна през сълзи и обгърна прочувствено ръце около него, без да се грижи за присъстващите, които с най-живо съпричастие бяха станали свидетели на тази сцена.

— Как казва дъщеря? Ох, казват, казват бързо, че баща може викат дъщеря с име!

— Митие.

— Митие? Какво означават Митие? Соми не знаят и не могат добре изговарят. Нека Митие казват Холандия и бур, Соми обаче казват Чарга, защото дъщеря казват се кат майката!

Той се обърна сега към Ян, който стоеше с особени чувства при тях и бе чул всяка дума.

— Баща на Ян намерил Чарга и Чарга съм сестра на Ян?

— Митие ще стане моя жена! — отговори донейде смутен запитаният.

Въпреки пълното самосъзнание на своята раса и националност той нямаше как да не се сети неволно все пак, че Соми щеше да стане крал на кафрите.

— Жена на Ян? — попита Соми изненадано. — Ох, ох, толкова обикнал Ян беден дете без баща?

— Да.

— Тогава да вземат Ян Чарга! Ама Чарга вече не са беден. Баща на Чарга бъдат крал, Соми имат много… много…

Той спря посред изречението и бръкна под наметалцето, обвиващо горната част на тялото му.

— Ян да виждат какво е това! Бурът нададе вик на изумление.

— Диамант, черен капски диамант, при братята ще има стойност пет хиляди гулдена! Баас Ойс, вие сте познавач, погледнете го и кажете дали съм прав!