Читать «Вероника решава да умре» онлайн - страница 79

Ала Едуард изглеждаше все по-влюбен. Разтревожена, майка му проведе разговор с баща му.

— Изкуството на дипломацията се състои в това да накараш опонента си да чака — каза посланикът. — Възможно е първата любов никога да не бъде забравена, но все някога свършва.

Едуард обаче изцяло се бе променил. Започна да носи вкъщи странни книги, монтира пирамида в стаята си и заедно с Мария всяка вечер палеха тамян и с часове се концентрираха в някаква странна рисунка, закачена на стената. Успехът на Едуард в Американския колеж започна да се влошава.

Майка му не знаеше португалски, но виждаше кориците на книгите: кръстове, клади, обесени магьосници, екзотични символи.

— Синът ни чете опасни неща.

— Опасно е това, което става на Балканите — отговори посланикът. — Носят се слухове, че Словения иска независимост, а това може да доведе до война.

Майката обаче изобщо не се интересуваше от политика; искаше да разбере какво става със сина й.

— А тази мания да палят тамян?

— Правят го, за да скрият мириса на марихуаната — каза посланикът. — Нашият син е получил достатъчно добро възпитание, за да вярва, че тези парфюмирани клечки могат да извикват духове.

— Какво? Нима синът ми се дрогира?

— Ще му мине. И аз съм пушил марихуана, когато бях млад. На повечето младежи бързо им омръзна, както стана и с мен.

Жената се успокои, дори се почувства горда: мъжът й бе човек с опит, бил е в света на дрогата, но е успял да излезе от него! Човек с такава воля ще се справи с всяка ситуация!

Един прекрасен ден Едуард поиска велосипед.

— Но ти имаш на разположение шофьор и мерцедес-бенц! За какво ти е велосипед?

— За да поддържам връзка с природата. Мария и аз искаме да направим десетдневно пътешествие — каза той. — Тук наблизо има едно място с огромни залежи от кристал и Мария е уверена, че те предават положителна енергия.

Родителите му бяха отраснали при комунистически режим: за тях кристалите бяха само минерален продукт, в който атомите са подредени по определен начин и не излъчват никаква енергия — нито положителна, нито отрицателна. Проучиха въпроса и откриха, че в момента са на мода именно тези „вибрации на кристалите“.

Ако синът им заговори на тая тема на официален прием, ще стане смешен в очите на другите: за пръв път дипломатът призна, че положението започва да става сериозно. Бразилия е град, който живее от клюки, и веднага ще се разчуе, че Едуард се увлича по разни примитивни суеверия. Съперниците му в посолството ще си помислят, че момчето е научило това от родителите си, а дипломацията — освен че е изкуството да изчакваш — е също така и способността да поддържаш винаги и при всички обстоятелства имидж, съобразен с условностите и протокола.

— Нещата не могат да продължават така, моето момче — каза баща му. — Имам приятели в Министерството на външните работи на Югославия. Ти ще станеш блестящ дипломат, но трябва да се научиш да се оправяш в живота.