Читать «Вероника решава да умре» онлайн - страница 70

— Вероника!

Шизофреникът я бе заговорил! Бе казал името й! Със смесено чувство на срам и изненада тя се опита да се приближи до него, но един от санитарите я спря.

— Какво е това? Аз съм тук не защото съм луда! Не можете да се отнасяте така с мен!

Успя да изблъска санитаря, а през това време другите пациенти крещяха и вдигаха такава врява, че тя се изплаши. Дали не бе по-добре да излезе веднага и да потърси д-р Игор?

— Вероника!

Той отново бе произнесъл името й. С цената на свръхчовешки усилия Едуард успя да се освободи от двамата мъже. Ала вместо да избяга от салона, той стоеше прав, неподвижен, така както бе стоял предишната нощ. Като при някакъв фокус всички застинаха в очакване на следващото движение.

Един от санитарите пак се приближи, ала Едуард го погледна, като вложи отново цялата си енергия.

— Ще дойда с вас. Знам къде ме водите, знам също и това, че искате всички да научат. Изчакайте ме само една минута!

Санитарят реши, че си струва да рискува; в края на краищата обстановката се бе нормализирала.

— Мисля, че ти… Мисля, че означаваш много за мен — каза Едуард на Вероника.

— Но ти нали не можеш да говориш! Не живееш в този свят, не знаеш, че се казвам Вероника! Снощи не си бил с мен, моля те, кажи, че не си бил!

— Бях.

Тя взе ръката му. Лудите крещяха, ръкопляскаха, подхвърляха неприлични думи.

— Къде те водят?

— На терапия.

— Ще дойда с теб.

— Няма смисъл. Ще се изплашиш, колкото и да те уверявам, че не боли и нищо не се усеща. Освен това тази терапия е по-добра от успокоителните, защото мозъкът ти се избистря по-бързо.

Вероника не разбираше за какво говори. Съжали, че е хванала ръката му, искаше да си тръгне по най-бързия начин, да скрие срама си, никога вече да не среща този мъж, който бе видял най-мерзкото в нея и въпреки това продължаваше да се държи нежно.

Спомни си обаче думите на Мари. На никого не бе длъжна да дава обяснения за живота си, включително и на младежа пред нея.

— Ще дойда с теб.

Санитарите прецениха, че може би така ще е по-добре: нямаше да се налага да обуздават шизофреника, той щеше да ги последва доброволно.

* * *

Когато стигнаха до спалното помещение, Едуард сам легна в леглото. Освен него чакаха още двама мъже, а до тях имаше някакъв странен апарат и чанта с платнени ленти.

Едуард се обърна към Вероника и я помоли да седне на съседното легло.

— След няколко минути историята ще се разчуе из цял „Вилет“. И хората ще се успокоят, защото и в най-буйната лудост има някаква доза страх. Само оня, който е минал през това, знае, че не е толкова ужасно.

Санитарите чуха разговора и не повярваха на шизофреника. Сигурно болеше много — но никой не знае какво става в главата на един луд. Единственото смислено нещо, което момчето бе казало, беше за страха: случаят щеше да се разчуе във „Билет“ и бързо щеше да настъпи спокойствие.

— Не трябваше още да лягаш — каза му единият от тях.

Едуард се изправи и те постлаха нещо като гумена покривка.

— Сега вече можеш да легнеш.

Той се подчини. Бе спокоен, сякаш му предстоеше нещо съвсем обичайно.