Читать «Вероника решава да умре» онлайн - страница 64

Жени, които бяха учили в религиозни колежи, мечтаеха да бъдат унижавани; мъже в костюми и с вратовръзки, висши държавни служители, разказваха как харчат цели състояния по румънски проститутки само за да могат да им ближат краката. Момчета, влюбени в момчета; момичета, влюбени в приятелки от колежа. Съпрузи, които искаха да гледат как чужди мъже обладават съпругите им; жени, които мастурбираха всеки път, когато откриваха, че собствените им мъже им изневеряват. Майки, които едва се сдържаха да не се отдадат на първия мъж, който позвъни на вратата, за да достави нещо; бащи, които разказваха за тайните си приключения с редките травестити, които успяваха да преминат през строгия граничен контрол. И оргии. Изглежда, че всички хора поне веднъж в живота си биха искали да участват в оргия.

Д-р Игор остави за малко писалката и се замисли: дали и той би го направил? Да, сигурно би му харесало. Оргията такава, каквато си я представяше, би трябвало да е нещо съвсем анархично, весело, където не съществува чувство за собственост, а само удоволствие и бъркотия.

Дали това не е една от главните причини толкова много хора да бъдат отровени от горчилката? Бракове, ограничени в рамките на принудителен монотеизъм, където сексуалното желание — според изследвания, които д-р Игор грижливо пазеше в медицинската си библиотека — изчезваше на третата или четвъртата година от съвместния живот. И от този момент нататък жената се чувства пренебрегната, мъжът се чувства роб на брака, а витриолът, горчилката, започва да руши всичко.

Хората говорят по-открито пред психиатър, отколкото пред свещеник, защото лекарят не ги заплашва с ада. През дългата си кариера на психиатър д-р Игор вече бе чул всичко, което имаха да му разкажат.

Разказваха му. Рядко го правеха. Дори след толкова много години в тази професия той още се питаше защо хората се страхуват да бъдат различни. Когато се опитваше да узнае причината, отговорът, който най-често получаваше, бе: „Съпругът ми ще си помисли, че съм проститутка.“ А когато пред него стоеше мъж, той винаги казваше: „Жена ми заслужава да се отнасям към нея с уважение.“

И обикновено разговорът приключваше дотук. Нямаше смисъл да обяснява, че хората имат различен сексуален облик, неповторим като отпечатъците от пръстите им: никой не искаше да повярва в това. Бе много рисковано да се държиш твърде свободно в леглото, особено когато се страхуваш, че партньорът ти все още е роб на предразсъдъците си.

„Няма да променя света — примири се той и помоли сестрата да извика вече бившата пациентка. — В дисертацията си поне мога да кажа това, което мисля.“

Едуард видя, че Вероника излезе от кабинета на д-р Игор и се запъти към стаята си. Изпита желание да й разкаже тайните си, да й разкрие душата си също така свободно и честно, както предишната нощ тя бе разкрила пред него тялото си.

Беше едно от най-тежките изпитания, през които бе преминал, откакто постъпи във „Вилет“ с диагноза шизофрения. Бе успял обаче да устои и сега беше доволен — въпреки че желанието му да се върне към външния свят започваше да го безпокои.