Читать «Вероника решава да умре» онлайн - страница 46

Мъжът с костюма засвири на флейта. Постепенно музиката успокои душата й и тя успя да се концентрира в розата. Може би се дължеше на успокоителното, но откакто бе излязла от кабинета на д-р Игор, се чувстваше много добре. Знаеше, че скоро ще умре: какъв смисъл имаше да се страхува? Страхът с нищо нямаше да й помогне, нито щеше да й спести фаталния сърдечен пристъп. По-добре да се възползва от дните или от часовете, които й остават, и да стори нещо, което никога преди това не е правила.

Музиката бе нежна, а матовата светлина, която идваше от трапезарията, създаваше почти религиозна атмосфера. Религия: защо не се опита да се потопи в самата себе си и да види какво е останало от убежденията и вярата й? Защото музиката я отвеждаше в друга посока: главата й се изпразваше, бе престанала да разсъждава върху каквото и да било, започваше само ДА БЪДЕ. Вероника се отпусна, взря се в розата, видя каква е всъщност тя самата, хареса се и съжали, че е прибързала.

Когато медитацията приключи и учителят си замина, Мари остана още малко в трапезарията, за да поговори с Братството. Момичето се оплака, че е изморено, и скоро си тръгна — успокоителното, което му бяха дали сутринта, бе толкова силно, че можеше да приспи и бик, но въпреки това то бе намерило сили да стои будно до този час.

Такава е младостта, установява свои собствени граници, без да пита дали тялото ще издържи. А тялото винаги издържа.

На Мари не й се спеше; събудила се бе късно, а после реши да се разходи из Любляна — д-р Игор държеше членовете на Братството да излизат от „Вилет“ всеки ден. Отиде на кино и заспа в креслото: ставаше дума за семейни конфликти. Не можеха ли да намерят друга тема? Защо трябваше да повтарят все същите истории — мъж с любовница, мъж и жена с болно дете, мъж с жена, любовница и болно дете? По света имаше много по-важни неща, които биха могли да бъдат разказани. Разговорът в трапезарията не продължи дълго; медитацията бе успокоила всички от групата и те решиха да се приберат в спалните помещения — с изключение на Мари, която реши да се поразходи в градината. На излизане мина през салона и видя, че момичето още не се бе върнало в стаята си: свиреше за Едуард шизофреника, който сигурно през цялото време я бе чакал до пианото. Лудите и децата не отстъпват, докато не бъдат изпълнени желанията им.

Въздухът бе леденостуден. Мари се върна, взе си връхна дреха и отново излезе. Вън, далеч от очите на останалите, запали цигара. Пушеше бавно, без да изпитва вина, и размишляваше за момичето, за пианото, което чуваше, и за живота извън стените на „Вилет“, който бе станал непоносимо труден за всички. Според Мари трудностите не се дължаха на хаоса, на липсата на организация, на анархията, а на прекаления ред. Обществото разполагаше с все повече норми — и закони, които да противодействат на нормите — и нови норми, които да противодействат на законите. Това плашеше хората и те не смееха да направят и крачка встрани от невидимия правилник, който направляваше живота на всички.