Читать «Вероника решава да умре» онлайн - страница 44

В залата останали девет души. След като всички недоволни напуснали помещението, Насър ад-Дин станал. Бил трезвен, очите му излъчвали светлина, около него имало ореол на достойнство и мъдрост. „Вие, които сте тук, сте единствените, които трябва да ме изслушате — казал той. — Издържахте двете най-трудни изпитания по пътя към духовното: търпението да изчакате подходящия момент и смелостта да не се разочаровате от това, което видяхте. Вие сте тези, които ще науча на нещо.“ И Насър ад-Дин им обяснил някои от техниките на мистиците суфи.

Мъжът замълча за миг и извади някаква странна флейта от джоба си.

— Сега ще си починем малко, а после ще медитираме.

Хората от групата станаха. Вероника не знаеше какво да прави.

— Стани и ти — каза й Мари, като я хвана за ръката. — Имаме пет минути почивка.

— Тръгвам си, не искам да ви преча.

Мари я отведе в ъгъла.

— Нима с приближаването на смъртта не си научила нищо? Недей да мислиш непрекъснато, че притесняваш или смущаваш околните! Ако на хората не им харесва, ще протестират. А ако не им стига куражът да протестират, това си е техен проблем!

— Оня ден, когато се приближих до вашата група, сторих нещо, което никога по-рано не съм се осмелявала да направя.

— И се остави лудите да те изплашат с една безобидна шега! Защо не продължи? Какво щеше да изгубиш?

— Достойнството си. Да остана някъде, където не съм добре дошла.

— Какво означава достойнство? Да искаш всички да мислят, че си добра, възпитана, изпълнена с любов към ближния? Обърни внимание на природата; гледай повече филми за животни, за да видиш как всяко от тях се бори за своето пространство. На всички ни хареса, че ти се осмели да удариш плесница.

Вероника не разполагаше с време, за да се бори за пространство, и промени темата на разговора, питайки Мари кой е този човек.

— Имаш напредък — засмя се Мари. — Задаваш въпроси, без да те е страх, че ще те помислят за недискретна. Този човек е учител, преподаващ постулатите на мистиците суфи.

— Какво означава „суфи“?

— Вълна.

Вероника не можа да разбере. Вълна ли?

— Суфизмът е духовна традиция на дервишите, при която учителите не се стремят да изтъкнат мъдростта си, а последователите й се въртят в кръг и докато повтарят свещени текстове, изпадат в транс.

— И за какво служи всичко това?

— И аз не знам точно, но нашата група реши да опита от всички забранени неща. Цял живот управниците ни учеха, че духовното търсене само отдалечава човека от реалните му проблеми. Ти как мислиш, нима да се опитваш да разбираш живота не е реален проблем?

Да, реален проблем е. Освен това Вероника вече не бе сигурна какво означава думата реалност.

Мъжът с костюма, или учителят, както го наричаше Мари, помоли всички да седнат в кръг. Извади от някаква ваза в трапезарията всички цветя, с изключение на една червена роза, и постави вазата в центъра на кръга.

— Виж колко сме напреднали — каза Вероника на Мари. — Някой луд решил, че е възможно да се отглеждат рози и през зимата, и сега във всички европейски страни има рози през цялата година. Мислиш ли, че един мистик аскет с всичките си знания би могъл да стори това?