Читать «Вероника решава да умре» онлайн - страница 34

Д-р Игор бе доволен, въпреки че бе принуден поради икономически причини да се съгласи с терапии, които отдавна бяха осъдени от медицината — като инсулиновия шок например. „Вилет“, пак от финансови съображения, правеше нововъведения в психиатричното лечение. Освен че разполагаше с време и хора за прочуванията си върху витриола, собствениците нямаха нищо против той да държи в клиниката групата, наречена Братството. Акционерите на тази институция бяха позволили да бъде допускано — забележете, не поощрявано, а допускано — пациентите да престояват тук по-дълго от необходимото. Аргументираха се с хуманни цели — на току-що излекувания трябваше да се даде възможност да реши кой е най-подходящият момент да се реинтегрира към външния свят, и това бе позволило на група пациенти да останат във „Вилет“ като в луксозен хотел или клуб, където се събират хора с общи интереси. По тоя начин д-р Игор държеше на едно място и луди, и здрави, за да може здравите да повлияят положително на лудите. За да се избегне обратното — лудите да заразят излекуваните, — всеки член на Братството трябваше да излиза от санаториума поне по веднъж на ден.

Д-р Игор разбираше, че причините, които акционерите изтъкваха, за да обяснят присъствието на излекувани пациенти в клиниката — дълбокохуманни, както те твърдяха, — служеха само за оправдание. Акционерите се страхуваха, че в Любляна, малката и очарователна столица на Словения, няма да има достатъчно луди, които да издържат това скъпо и модерно болнично заведение. Освен това системата на общественото здравеопазване разполагаше с много добре уредени психиатрии, което поставяше „Вилет“ в неизгодно положение на пазара за психични проблеми.

Когато акционерите превърнаха старата казарма в санаториум, разчитаха на психически разстроените от войната с Югославия мъже и жени. Но войната не продължи дълго. Акционерите се надяваха, че ще избухне нова, но това не стана.

Последните проучвания показаха, че войните наистина причиняват психични разстройства, но в много по-малка степен, отколкото напрежението, неприятностите, наследствените болести, самотата и чувството, че си отхвърлен от обществото. Когато дадена общност се сблъсква с някакъв сериозен проблем — като например война, хиперинфлация, чума, — се забелязва увеличаване на броя на самоубийствата, но в замяна на това силно намаляват случаите на депресия, параноя, психози. Тези последните обаче се връщат към нормалните си показатели веднага щом съответният проблем бъде преодолян, доказвайки — поне така смяташе д-р Игор, — че човешките същества си позволяват лукса да полудяват само когато имат условия за това.

Пред него се намираше друго скорошно проучване, правено този път в Канада — страната с най-висок жизнен стандарт според някакъв американски вестник. Д-р Игор прочете следното:

• Според Канадския статистически справочник от някакво душевно разстройство са страдали: