Читать «Вероника решава да умре» онлайн - страница 33

Всичко това за миг обезпокои д-р Игор — както преди малко го бе обезпокоил щитът на ключодържателя, — но по-късно изхвърли тази мисъл от главата си: на посланика му беше все едно дали синът му изглежда добре или зле; едва ли възнамеряваше да го води на официални приеми или да го взема със себе си, когато пътува по света като представител на правителството. Едуард беше във „Вилет“ и щеше да остане тук завинаги или поне докато баща му продължава да получава огромни заплати.

Д-р Игор реши да спре интравенозното хранене и да остави Едуард да отслабне още малко, докато си възвърне апетита. А ако състоянието му се влоши, ще напише рапорт и ще прехвърли отговорността върху лекарския съвет, който управлява „Вилет“. „Ако не искаш да изпадаш в затруднено положение, винаги разделяй отговорността“, бе го учил баща му, който също бе лекар и много хора бяха умрели в ръцете му, но никога не бе имал проблеми с властите.

След като предписа спиране на лекарствата на Едуард, д-р Игор премина към следващия случай. В рапорта се казваше, че пациентката Зедка Мендел вече е привършила лечението си и може да бъде изписана. Д-р Игор искаше сам да се увери: в края на краищата нямаше нищо по-лошо за един лекар от това да получи оплакване от роднините на болните, изписани от „Вилет“. А това почти винаги се случваше — след като пациентът е бил за известно време в клиника за душевно болни, рядко успява да се адаптира отново към нормалния живот.

Вината не бе в санаториума „Вилет“. Нито пък в който и да е от всичките санаториуми — само един Господ знаеше колко са, — разпръснати по четирите краища на света. И там съществуваше същият проблем с реадаптацията на изписаните пациенти. Както затворът не правеше престъпника по-добър, а само го учеше да извършва още повече престъпления, така и в санаториумите болните свикваха с един съвсем нереален свят, където всичко е позволено и никой не е длъжен да поема отговорност за действията си.

Така че оставаше само един изход: да се открие някакво лечение на психичните разстройства. И д-р Игор изцяло се бе посветил на това, развивайки една теза, която щеше да предизвика революция в психиатричните среди. У временно пребиваващите в една лудница пациенти, които съжителстваха с неизлечимо болни, започваше процес на социална дегенерация. Въпросната Зедка Мендел пак щеше да се върне в болницата — този път по свое желание, оплаквайки се от несъществуващи болежки, само за да бъде близо до хората, които сякаш я разбират по-добре, отколкото външният свят.

И ако д-р Игор откриеше как да се пребори с витриола — според него причинител на лудостта, — името му щеше да остане в историята, а Словения със сигурност щеше да фигурира върху географската карта. През тази седмица късметът му като че ли бе паднал от небето под формата на една потенциална самоубийца и той за нищо на света не бе склонен да пропусне тази възможност.