Читать «Стражите! Стражите!» онлайн - страница 35

Тролът изсумтя, после махна с една закоравяла ръка.

Вътрешността на „Поправения Барабан“ сега се слави като най-известната пропаднала кръчма по целия свят на Диска и като такава забележителност на града, че след неотдавнашна неотложна редекорация, новият собственик загуби цели дни, докато възстанови оригиналната патина от мръсотия, сажди и по-трудно разпознаваеми вещества по стените и внесе един тон вече сплути треволяци за пода. Пиячите бяха обичайната пасмина герои, главорези, наемници, разбойници, негодници, но само анализ под микроскоп би подсказал кой какъв е. Плътни кълба дим висяха във въздуха, може би за да избегнат допир със стените.

Разговорът заглъхна частично, когато двамата стражи влязоха вътре, после възобнови предишната си сила. Няколко стари дружки махнаха на Ноби.

Той си даде сметка, че Керът е зает.

— К’во прайш? — попита го. — И никакви приказки за майките, разбрахме ли се?

— Водя си записки — каза Керът, мрачно. — Имам тетрадка.

— Ето купона. Това място ще ти хареса. Идвам тук ’сека вечер за вечеря.

— Как пишеш „закононарушение“? — попита Керът, прелиствайки страница.

— Не го пиша — отвърна Ноби, докато си пробиваше път през тълпата. Един рядък импулс към щедрост се загнезди в главата му. — Какво искаш за пиене?

— Не мисля, че това ще е много уместно — каза Керът. — Така или иначе, Силните Напитки Те Правят За Посмешище.

Усети пронизващ поглед в тила си, обърна се и се озова срещу голямото, мазно и добродушно лице на един орангутан.

Беше се настанил на бара с половинкилограмова халба и купа фъстъци пред себе си. Наклони дружелюбно чашата си към Керът, след което отпи дълбоко и шумно, като очевидно оформи долната си устна в един вид прехващаща фуния и нададе шум все едно изпразват воден канал.

Керът сръга Ноби.

— Има майм… — започна той.

— Не го казвай! — припряно го прекъсна Ноби. — Не казвай тази дума! Това е Библиотекарят. Работи в Университета. Винаги слиза тук да изпие едно преди лягане.

— И хората нямат нищо против?

— А защо трябва да имат нещо против? — попита Ноби. — Той винаги плаща, когато е негов ред да черпи, като всички останали.

Керът се обърна и отново погледна към маймуната. Цял куп въпроси се натискаха на вниманието му, като например: къде си държи парите? Библиотекарят улови погледа му, изтълкува го неправилно и любезно побутна купичката с фъстъци към него.

Керът се изправи в пълния си внушителен ръст и се консултира с книгата си. Следобедът, прекаран в четене на „Законите и Военните Порядки“, се оказа оползотворен добре.

— Кой е собственикът, съдържателят, наемателят или хазяинът на тези постройки? — обърна се той към Ноби.

— К’во? — попита малкият страж. — Хазяин? Ами, предполагам, че ей тоя, Чарли, отговаря тази вечер. Защо? — Той посочи към един едър, здраво сложен мъж, лицето на когото беше набраздено от белези; притежателят му спря насред размазването на мръсотията още по-старателно около някакви чаши посредством мокър парцал, и намигна съзаклятнически на Керът.

— Чарли, това е Керът — каза Ноби. — Той се настанява при Роузи Паам.