Читать «Да спасиш свидетел» онлайн - страница 207

Дългокраката блондинка едва ли беше на повече от двайсет години — почти колкото дъщеря му Рене, — а съпругът гонеше петдесетте. Господи, тия проклети акции! Сигурно в тях имаше нещо вълшебно. Или пък просто човекът си беше чаровен с голото теме, шкембето и ниския ръст. Знае ли някой по какво си падат жените? Не, сигурно е заради парите, каза си Лий. Той остави фотоапарата настрани.

Беше август, което означаваше, че във Вашингтон са останали само неверните съпрузи, техните мацки и частните детективи. Горещо, задушно, противно време. Лий бе свалил страничното стъкло и се молеше за ветрец, докато дъвчеше бисквити и ги преглъщаше с минерална вода. Най-лошото в тая работа беше, че не му оставаше време дори да отскочи до тоалетната. Затова предпочиташе да си носи минерална вода. Празните шишета често му вършеха добра работа.

Той погледна часовника; наближаваше полунощ. Повечето прозорци в околните къщи и апартаменти отдавна бяха изгаснали. Запита се дали да не приключи следенето. През последните дни бе събрал доста нещо, включително няколко откровени снимки на среднощно къпане в топла вана под открито небе, които сигурно биха склонили тоя тип да се раздели с половината си богатство. Две голи момичета на гимназиална възраст се плискат из пенестата вода заедно с някакъв застаряващ глупак — това едва ли щеше да се понрави на акционерите в технологичната компания. Поне така смяташе Лий.

Животът му отново течеше по старото русло, стигащо понякога до убийствена скука. Ставаше рано, тренираше упорито, бъхтеше боксовата круша, правеше коремни преси и вдигаше тежести, докато не усетеше, че всеки миг ще се спука някоя артерия. После отиваше на работа и продължаваше без почивка до късна нощ, когато едва смогваше да вечеря в близкия „Макдоналдс“. Прибираше се сам и се опитваше да заспи, но така и не успяваше да потъне напълно в забрава. Ставаше, бродеше из апартамента, надничаше през прозореца и мислеше за цял куп неща, които изобщо не го интересуваха. Книгата на живота му с етикет „Какво щеше да стане“ бе запълнена до предел. Трябваше да си купи нова.

Имаше и някои плюсове. Брук Рейнолдс си бе поставила за задача да му изпраща клиенти, и то все качествени, заможни. Освен това караше мнозина пенсионери от ФБР, работещи в охраната на разни големи фирми, да му предлагат служба с висока заплата и дори дялово участие в акциите. Той неизменно отказваше. Каза на Рейнолдс, че оценява жеста, но предпочита да работи сам. Не си падаше по скъпите костюми. И не харесваше заведенията, където непременно трябва да използваш нож и вилица. Традиционните приложения към успеха несъмнено щяха да бъдат опасни за неговото здраве.

Често се срещаше с Рене и отношенията им ставаха все по-добри. Докато всичко не се размина, той почти не я изпускаше от очи. Искаше да е сигурен, че няма да й се случи нищо заради Робърт Торнхил и неговите съучастници. След като Торнхил се самоуби, страховете му избледняха, но Лий все още съветваше Рене да внимава. Тя бе обещала да му гостува преди началото на учебната година. Може би си струваше да пусне на Триш и Еди пощенска картичка с благодарности, че са я възпитали тъй добре. А може би не.