Читать «Да спасиш свидетел» онлайн - страница 205

Рейнолдс сведе очи към цветята, които той продължаваше да държи, и сърцето й се сви от съчувствие. В този момент не беше служителка на ФБР, а обикновено човешко същество, виждащо как се разбива едно сърце. А от онова, което имаше да каже, само щеше да стане още по-лошо.

— Фейт е включена в програмата за защита на свидетели. Бюканън също.

— Какво? За Бюканън разбирам. Но Фейт изобщо не е свидетелка!

Облекчението на Лий бе също тъй силно, както и гневът. Ама че объркана история!

— Но тя се нуждае от защита. Ако някои хора узнаят, че още е жива… сам знаеш какво може да стане.

— Кога е проклетият процес?

— Всъщност няма да има процес.

Лий се втренчи в Рейнолдс.

— Само не ми казвай, че онзи мръсник Торнхил е сключил някаква сделка. Само това не ми казвай.

— Няма сделка.

— Тогава защо?

— За процес трябва да има обвиняем.

Рейнолдс потропа с пръсти по волана, после си сложи тъмните очила. Посегна да засили отоплението.

— Чакам — каза Лий. — Или може би не ми се полага обяснение?

Рейнолдс въздъхна и изправи глава.

— Торнхил е мъртъв. Открили са го в колата му на един черен път с огнестрелна рана в главата. Самоубийство.

Лий бе зашеметен. След минута едва намери сили да промърмори:

— Като последен страхливец.

— Мисля, че това беше облекчение за всички. Или поне за хората от ЦРУ. Меко казано, случаят ги потресе до дъното на потайните им души. Навярно и за страната ще е по-добре да избегнем един дълъг и мъчителен съдебен процес.

— Да, кирливите ризи и тъй нататък — изсумтя презрително Лий. — Ура за родината. — Докато минаваха край някаква поща, той козирува подигравателно към знамето пред сградата. — Добре, щом Торнхил вече го няма, от какво ще опазвате Фейт?

— Знаеш отговора. Когато умря, Торнхил отнесе в гроба имената на всички замесени. Но те още са по местата си, знаем това. Помниш ли онзи видеозапис? Торнхил разговаряше с някого по телефона и този човек още е жив. В момента ЦРУ води вътрешно разследване, но не бих разчитала на резултати. А ти знаеш, че тези хора ще направят всичко възможно, за да се доберат до Фейт и Бюканън. Ако не заради друго, то поне за отмъщение. — Тя докосна ръката му. — И до теб, Лий.

Той я погледна и разбра какво мисли.

— Не. За нищо на света не приемам да ме охранявате. Няма да свикна с новото име. Понякога и старото едва си го спомням. Предпочитам да чакам главорезите на Торнхил. Поне ще се позабавлявам, преди да умра.

— Лий, това не е шега. Ако не се укриеш, попадаш под сериозна заплаха. А ние не можем да те следим денонощно.

— Тъй ли? След всичко, което сторих за Бюрото? Значи няма да получа безплатна тениска с надпис ФБР?

— Защо си правиш шеги?

— Може би вече нищо не ме интересува, Брук. Ти си умна жена, не ти ли е хрумвало нещо подобно?

През следващите няколко километра мълчаха и двамата.

— Ако решавах аз — каза най-сетне Рейнолдс, — щеше да имаш каквото пожелаеш, дори собствен остров и слуги някъде из южните морета. Но не зависи от мен.