Читать «Да спасиш свидетел» онлайн - страница 209

— Едва ли някога ще играя аеробика, но се крепя криво-ляво. Всъщност с всеки ден се чувствам малко по-добре. Лекарите очакват да се възстановя напълно. В краен случай някъде към деветдесет на сто.

— Не вярвах някога да те видя отново.

— Не можех да те изоставя.

Той се плъзна до нея и я прегърна през рамото. Тя примижа от болка и Лий веднага отскочи.

— Извинявай, Фейт, извинявай.

Тя се усмихна и отново дръпна ръката му около рамото си.

— Не съм чак толкова крехка. Дойде ли време да не можеш да ме прегръщаш, значи съм направо за гроба.

— Бих попитал къде живееш, но не искам да те застрашавам.

— И това ако е живот… — промърмори Фейт.

— Права си.

Тя се притисна към него и отпусна глава на гърдите му.

— След като ме изписаха от болницата, видях Дани. Когато ни казаха, че Торнхил се самоубил, едва не заподскача от радост.

— Напълно споделям чувствата му.

Тя го погледна.

— Ами ти как я караш, Лий?

— Аз ли? Все същата стара история. Никой не стреля по мен. Никой не ми казва къде да живея. Добре съм. Отървах се най-леко от всички.

— Лъжеш ли ме?

— Лъжа те — тихо призна той.

Размениха си бърза целувка, после още една, по-дълга. Движението бе толкова лесно. Накланяха глави точно колкото трябва, ръцете им се преплитаха безпогрешно като късчета от мозайка. Сякаш утре щяха да тръгнат към къщата край океана. Сякаш не бе имало никакъв кошмар. Как можеше за толкова кратко време да опознаеш някого тъй добре, като че цял живот сте били заедно? Господ дава само един такъв шанс, и то не всекиму. И пак Господ го бе отнел на Лий. Не е честно, помисли си той, не е редно. Притисна лице към косата на Фейт, за да попие всяка частица от нейния аромат.

— За колко време си тук? — попита той.

— Какво си намислил?

— Нищо особено. Вечеря у дома, тих разговор. И после да те прегръщам цяла нощ.

— Чудесно звучи, но за последното не съм много сигурна.

Той я погледна.

— Говоря буквално, Фейт. Искам само да те прегръщам. Нищо друго. Само за това си мечтаех през тия месеци. Да те прегръщам.

Фейт изглеждаше готова да се разплаче. Но вместо това избърса самотната сълза, бликнала от окото на Лий.

Лий се озърна към огледалото.

— Рейнолдс обаче едва ли е предвидила нещо такова.

— И на мен не ми се вярва.

Той отново я погледна и бавно изрече:

— Фейт, защо застана пред онзи куршум? Знам, че обичаш Бюканън и тъй нататък, но все пак защо?

Тя въздъхна тихо.

— Както ти казах веднъж, той е рядък човек, а аз — обикновено момиче. Не можех да го оставя да умре.

— Аз не бих го направил.

— А щеше ли да го направиш заради мен? — попита тя.

— Да.

— Човек се жертва заради хората, които обича. А аз много обичам Дани.

— Би трябвало да се досетя, след като имаше идеалната възможност да изчезнеш — фалшиви документи, сигурна къща, сметка в Швейцария, — а вместо това отиде във ФБР, за да спасиш Бюканън.

Тя се вкопчи в ръката му.

— Но все пак оцелях. Справих се. Може би това ме прави поне мъничко необикновена, нали?

Лий обгърна лицето й с длан.

— Сега, когато си тук, никак не искам да си отиваш, Фейт. Всичко бих дал, всичко бих сторил, само да останеш при мен.