Читать «Отпусни му края» онлайн - страница 9

И затова тя толкова се изненада от апартамент 13 на двадесет и седмия етаж в общински блок в Актън. Беше напълно обзаведен, с добре просмукала се влага и пълчища хлебарки и тя бе готова да признае поражението и да се откаже, когато Хю я издебна край хладилника и й призна своята вечна любов. Добре де, не точно, но призна, че я е развел из най-лошите апартаменти в западен Лондон само за да продължи да я вижда. Поласкана и някак облекчена, че все пак няма да й се наложи да живее в кашон, тя се съгласи да излязат на среща. Седемдесет и два часа по-късно вече празнуваше Нова година и пееше с шампанско в ръка в прекрасния си нов апартамент с прекрасното си ново гадже. Поправка: в девет и половина отдавна беше приключила с шампанското и неспособна да си спомни думите, на която и да е песен, беше пияна и мърсуваше с Хю под одеялото. Беше прекрасен край на 1997 година.

Сега беше 1999-та и те живееха заедно. Не че го бяха планирали или нещо подобно, но три месеца по-рано Рита отпраши за Лос Анджелис и остави Франки сама да намери с кого да споделя наема. Не беше лесно и след като се беше срещнала с няколко възможни съквартиранти, в съзнанието й започнаха да се появяват кадри от филма „Самотна бяла жена“. Тъкмо се беше примирила, че ще пие чая си с потенциален убиец, когато Хю спомена, че тя би могла да се нанесе в ергенската му квартира във Фулхам. Надяваше на точно такъв резултат.

Не че тяхното съжителство не породи някои проблеми. Предложението на Хю да се нанесе не се отнасяше за голяма част от нейните вещи. Минималистът Хю с неговото двуместно канапе и скрити кухненски шкафове съвсем не бе във възторг от колекцията боклуци на Франки. Тя никога не пътуваше с малко багаж и сега беше натъпкала неговия фолксваген голф с пет чувала дрехи, любимия си филодендрон, който имаше още от университета и сега беше високо, пълзящо във всички посоки чудовище, едва задържано от парчета тиксо и корда, колекцията си от стари филми, картонена кутия с принадлежности за изправяне на коса, старите градинарски книги на дядо си, които заеха целия багажник, и, разбира се, Фред и Джинджър.

Намерен изоставен зад един супермаркет, Фред беше дванадесетгодишен котарак на сиви и кафяви ивици, а Джинджър беше неговата много по-млада червенокоса приятелка. Франки обожаваше и двамата. За съжаление, Хю не споделяше чувствата й. Той приемаше котките само като мюзикъл на Андрю Лойд Уебър. Фред и Джинджър не помагаха за подобряване на положението. Интуитивно усетили неговата неприязън, те реагираха подобаващо — остреха ноктите си в чисто новата му рогозка от агава и препикаваха всичките му стикове за голф. Не беше точно съжителството с нов съквартирант, което Хю си беше представял…

Внезапно Франки се върна обратно в своята понеделнишка утрин, стресната от мелодията на сутрешния блок по телевизията. Погледна и осъзна, че течаха финалните надписи. За бога, закъсняваше! Ако не побързаше, шефката цял ден щеше да й диша във врата. Което, имайки предвид, че жената имаше хронично лош дъх, далеч не беше вдъхновяваща мисъл. Франки въздъхна и стана от коша за боклук. Ако изтичаше до спирката на метрото, може би щеше да успее да стигне в службата до десет. Грабна палтото на Хю и хвърли последен продължителен поглед на разписката, преди да я смачка и да я върне обратно в джоба му. Рожденият й ден беше в петък и всичко, което трябваше да направи, беше да издържи дотогава. В крайна сметка трудно можеше да развали изненадата му, нали?