Читать «Отпусни му края» онлайн

Пили ли сте някога водка в девет часа сутринта в неделя? И Франки не беше, но определено възнамеряваше да го направи. Пое си дълбоко дъх, за да се стегне — едно… две… три… — и погълна съдържанието на чашата си. Потръпна, докато бистрата течност проправяше огнената си пътека към празния й стомах. Какъв отвратителен вкус! Като избърсваше горчивия остатък от устните си с подгизналата хартиена подложка, тя махна на бармана, който се беше облегнал на плота и четеше статията за звездите от първата страница на „News of the World“¹.

— Още едно, моля. Може ли този път да е двойно?

Мърморещ, Тери — табелката с името му беше безопасно закопчана на обратно за мърлявия джоб на тънката му найлонова риза — остави вестника и бавно отмери водка от голямата бутилка, прикрепена към стената.

Франки го наблюдаваше, чувствайки със сигурност, че й се гади. Не беше свикнала да пие какъвто и да било алкохол рано сутрин, освен, разбира се, на Коледа. Тогава традиционният семеен празник означаваше излежаваме на дивана с махмурлук и чаша сметаново шери, докато гледа телевизия и тихо припява на Джули Андрюс, която подскача нагоре-надолу по някой австрийски склон с китара и седем чуруликащи глезльовци около нея, облечена от глава до пети в чифт стари завеси. Но днес не беше двадесет и пети декември и Франки определено не празнуваше.

Точно обратното — беше средата на октомври и тя се подпираше на бара на четвърти терминал на летище „Хийтроу“, докато усилено опитваше да удави мъката си във водка „Смирноф“. Преди седмица беше извън себе си от радост, защото очакваше повишение в службата, предложение за брак и празненство за двадесет и деветия си рожден ден. Седем дни по-късно вече нямаше нито работа, нито приятел и положително никакво празненство. По тази причина обикновено разумната и трезва Франки унило се наливаше с двойна водка, изпаднала в мрачно самосъжаление. За по-малко от седмица тя някак си бе успяла да изгуби всичко.

— Последно повикване за госпожица Франческа Пикълс. Полет ВА 279 за Лос Анджелис.

Стържещият носов глас отекна с пращене по високоговорителите в безмитните магазини, удари се в парфюмите и големите блокчета тоблерон, отскочи към скъпите кафенета, които предлагаха отвратително кафе, евфемистично описвано като капучино, и разклати щандовете за сувенири с разноцветни шалчета за глава и магнити за хладилник с формата на парламента. Франки сбърчи чело. Въобразяваше ли си, или току-що бе чула името си? Напрегна се да улови остатъка от съобщението, но това беше невъзможно. Всичко, което успя да чуе, бе непрестанният глас на Клиф Ричард, който звучеше от нескопосаната имитация на джубокс. Сви рамене и отпи от чашата си. Сигурно се беше объркала. Разсеяно погледна часовника си — 09:20. За един кратък миг часът нямаше никакво значение. Погледна отново. Този път й просветна.