Читать «Отпусни му края» онлайн - страница 10

Като обличаше якето си, погледна отражението си в голямото огледало с позлатени краища, което висеше в коридора. Изглеждаше като че току-що се е събудила: без грим, с разпиляна по лицето коса и още едно петно на брадичката. Но днес имаше и нещо различно. Около нея се усещаше топло червеникаво сияние, което нямаше нищо общо с централното отопление. Беше мисълта, че след четири дни ще бъде сгодена. Сгодена! Господи, звучеше толкова зряло! Почувства се така, сякаш отново е петгодишно бузесто момиченце, което си играе на булка с мърлявия воал на майка си и с обувки на високи токчета. Само че не беше. Тя беше на почти двадесет и девет и този път не беше игра.

Затвори входната врата след себе си, изтрополи надолу по стълбите и зави надясно по улицата. Беше мъглива, сива зимна утрин и Франки бързаше към спирката, като си пробиваше път през навалицата. Всички изглеждаха толкова кисели, старомодни и отегчени, но тя не можеше да скрие огромната усмивка, лепната на лицето си. Вероятно имаше вид на умопомрачена, като онези хора, които носят обувки от вестници и си говорят сами. Но не й пукаше. Беше открила човека, с когото искаше да прекара остатъка от живота си, и той също искаше да го прекара с нея. Сякаш бе ударила джакпота от лотарията. Шансовете бяха едно на милиони, но тя имаше печелившия билет и той беше смачкан във вътрешния джоб на палтото на Хю.

Глава 3

— И къде, по дяволите, беше? — С мустаци от пяната на капучиното Одри, нейният редактор, надяна хомота на Франки още с отварянето на вратите на асансьора, когато тя влезе във фоайето на „Лайфстайл“ — списание за жени над четиридесетте, които купуват ароматни свещи, жени кариеристки, които искаха да четат за това как да имат перфектните оргазми, коктейл парти, връзка, бижута — и всичко това само за 2.60 паунда месечно.

— Извинявай, закъснях… — изпъшка Франки, останала без дъх от четиристотинте метра спринт от спирката на метрото. — Много съжалявам… Трябваше да отида до банкомата, централната линия закъсняваше и заседнахме в тунела, после…

— Спри! — Одри вдигна огромната си месеста длан, сякаш беше захарна фигура. — Извиненията не ме интересуват. — От позицията си на редакторско превъзходство тя фиксира Франки с очи като мъниста, увеличени няколко пъти от дебелите лупи на очилата й. — С нас си от шест седмици и си мислех, че вече си осъзнала, че в „Лайфстайл“ държим на резултатите… — Като се мъчеше да кръстоса ръце върху огромните си гърди, тя направи пауза, решена да изиграе момента колкото се може по-драматично. — И на членовете на екипа, които успяват да занесат задните си част от леглото до офиса навреме.