Читать «Френски акцент» онлайн - страница 219

— Сигурна съм, Марино, че ги е предупредила… — запретнах се да я браня.

— За предупреждаване, ги е предупредила. Звъннала е и е обещала, че ще се яви след няколко дни.

— Толкова ли не могат да почакат! — възкликнах, докато отключвах колата.

— Цялата дандания е била заснета с видеокамера — допълни той, а аз седнах на студената кожена седалка. — Онези приятелчета в централата са гледали записа не знам колко пъти.

Завъртях ключа на двигателя, изведнъж вечерта ми се стори по-тъмна, студена и празна.

— Има доста въпроси — рече Марино и бръкна в джоба на якето си.

— Дали стрелбата е била оправдана ли? Нима това, че е спасила живота на Джо, пък и своя, не е достатъчно оправдание! — ахнах аз.

— Могат да се заядат най-вече заради поведението й, докторке. Знаеш си я каква е. Вечно налита на бой. Умира си да стреля. Безразсъдна е и точно заради това е толкова добра. Но изтърве ли му края, току-виж забъркала големи каши.

— Ще се качваш ли или искаш да премръзнеш от студ?

— Ще карам след теб до вас, после си тръгвам. Имам работа. Нали Луси ще бъде там?

— Да.

— Ако Луси я нямаше, за нищо на света не бих те оставил сам-сама вкъщи, поне докато не пипнем онзи проклетник.

— Какво да правя с нея? — попитах едва чуто.

Бях се видяла в чудо. Имах чувството, че племенницата ми съвсем се е отчуждила от мен. Понякога дори не бях сигурна, че още ме обича.

— И всичко е заради Бентън, така да знаеш — отсъди Марино. — Е, да, по принцип й е крив целият свят и само си търси повод, за да си излее озлоблението. Дали да не й покажеш протокола от аутопсията, да я накараш да погледне истината в очите и да се помъчи да забрави случилото се, докато споменът за него не я е погубил?

— И дума да не става — отсякох и усетих как старата болка ме прерязва, но не така силно.

— Божичко, какъв студ. И скоро ще има пълнолуние. Само това ни липсваше!

— При пълнолуние, ако онзи кретен пак реши да нападне, ще се вижда повече — напомних му аз.

— Да карам ли след теб?

— Не се притеснявай, ще се оправя и сама.

— Добре тогава, но ми звънни, ако по една или друга причина Луси още я няма. В никакъв случай не стой сама.

Докато карах към къщи, се чувствах като Роуз. Разбрах съвсем точно какво е имала предвид, когато ми каза, че не иска да бъде заложница на страха, на старостта, на мъката, на нищо и на никого. Почти бях стигнала квартала, когато реших да завия и по Уест Брод стрийт да ида в железарията, където от време на време се отбивах — стар квартален магазин, който с времето се бе разраснал и където продаваха какви ли не сечива и градински инструменти.

Винаги ходех там след седем вечерта, когато повечето мъже наминаваха след работа и се захласваха по стоката досущ малчугани, зазяпали се по играчки. Паркингът беше задръстен с автомобили, пикапи и камионетки; минах набързо покрай градинските мебели и намалените електроуреди, изложени отвън на открито. Точно до входа имаше луковици на цветя и подредени на пирамидки четирилитрови кофи с бяла и синя боя.