Читать «Манастирът на призраците» онлайн - страница 8
Роберт ван Хюлик
— Наистина е имало прозорец на това място, ваше превъзходителство, но отдавна е зазидан.
Съдията го гледаше втренчено.
— Ние сме близо до ъгъла на сградата — каза той глухо — тоест точно срещу онзи прозорец, от който гледах.
Тао Ган почука по стената, която издаде плътен звук. С върха на ножа си той остърга малко от мазилката, която покриваше тухлите, и пъхна острието в една от фугите, после го прекара и по контура на зазидания прозорец. Натисна малко по-силно и с озадачен вид каза:
— Това е много стар манастир, ваше превъзходителство. Чувал съм, че в подобни места се случват най-необикновени работи. Хора, на които може да се вярва, разправят, че пред очите им са оживявали сцени отпреди няколко века и може би…
Той не довърши. Съдията прокара ръка по челото си и замислено отвърна:
— Шлемът на мъжа, когото видях, обхващаше плътно главата му. От стотина години нашите войници не носят такива шлемове. Признавам, че всичко е много необикновено, Тао Ган. — Остана замислен за миг и продължи: — Стори ми се, че сред театралните костюми ми се мярнаха доспехи от същата епоха като онзи шлем. А… ето ги!
Той се приближи до една броня, окачена над гримасничещи маски. Нараменниците й представляваха два приклекнали за скок дракона. До нея лежаха чифт железни ръкавици и дълга празна ножница.
— Малкият кръгъл шлем, който обикновено се носи с този костюм, липсва — установи той.
— Много от тези костюми са непълни, ваше превъзходителство.
Без да обръща внимание на думите на помощника си, съдията продължи:
— Нямах време добре да разгледам, но ми се струва, че онзи носеше тъмни дрехи и беше як мъжага с широки рамене. — После погледна тревожно помощника си и извика: — Велики небеса! Тао Ган, да не би да съм видял призрак?
— Ще измеря дебелината на прозорците в коридора, ваше превъзходителство.
По тялото на съдията пробягаха ледени тръпки. Той се сгуши зиморничаво в дрехата си, извади от ръкава си копринена кърпа и избърса сълзящите си очи. Очевидно имаше температура. Но тогава сцената, разиграла се преди малко, може би действително е била халюцинация.
Тао Ган се върна.
— Както и предполагах, стената е доста дебела — заяви той. — Поне четири стъпки. Това все пак не стига, за да побере тайна стая, в която някакъв мъж да си играе с гола жена.
— Очевидно — съгласи се съдията.
Той се обърна към старинния шкаф. Върху черната лакирана врата два дракона се съзерцаваха сред стилизирани пламъци. Съдията разтвори двете крила. Вътре имаше само купчина грижливо сгънати качулки, а мотивът с драконите се повтаряше от вътрешната страна на шкафа.
— Чудесна антика — промърмори той и се обърна с тежка въздишка към Тао Ган: — Да забравим засега какво съм видял или ми се е сторило, че виждам и да се върнем към текущите дела. Миналата година в този манастир са починали три млади момичета. Миналата година, Тао Ган, не преди един или два века! Едната, Лю, умряла от болест, втората, госпожица Боа се самоубила, третата, госпожица Хуан, станал жертва на нещастен случай. Поне така ни писаха. Ще се възползваме от престоя си, за да поискаме уточнения от игумена. Тръгвай да го намерим.