Читать «Манастирът на призраците» онлайн - страница 10

— Стаите ми са чудесни! — побърза да го увери съдията и пое с две ръце чашката, която послушникът почтително му поднесе. Острата болка в главата му пречеше да намери подходящите вежливи изрази, каквито обстоятелствата изискваха, затова реши да говори направо.

— Откакто съм в Ханюан — каза той, — изгарям от желание да посетя този прочут манастир, но уви, неотложни административни задължения ме задържаха. Желанието да се запозная с вашето учение и да се насладя на великолепните старинни постройки все пак не бяха единственото, което ме караше да желая това посещение. Възнамерявах освен това разговарям с негово преосвещенство за някои по-особени въпроси.

— Скромните ми познания са изцяло на разположение на негово превъзходителство. За какво става дума?

— Бих искал да получа допълнителни сведения за трите кончини, настъпили във вашия манастир миналата година… Само за да мога да дооформя документите си, разбира се.

Игуменът отпрати послушника с жест. Когато вратата се затвори, той поде с усмивка:

— Близо стотина монаси живеят зад тези стени, без да броим послушниците, младите монаси и посетителите, които понякога ни оказват чест със своето присъствие. Тъй като продължителността на човешкия живот е ограничена от небето, хора се разболяват и умират и тук, както и навсякъде другаде. За кои починали се интересува по-точно негово превъзходителство?

— Докато преглеждах архивите на съда, сред другите смъртни актове, изпратени от този манастир, се запознах с три, отнасящи се до млади момичета, дошли отвън.

— Предполагам, че са били тук, за да усъвършенстват религиозните си познания? — Като забеляза, че игуменът повдига вежди, съдията побърза да се усмихне и добави: — Не си спомням имената им. Щях да ги проверя, ако бях тръгнал със специалното намерение да дойда тук, но…

Той не довърши и погледна въпросително към събеседника си. Игуменът бавно поклати глава.

— Досещам се за кого говорите, ваше превъзходителство. Едно младо момиче от столицата — госпожица Лю, наистина се разболя тука миналата година. Учителят Сюн сам я лекува, но…

Той внезапно замлъкна и очите му се приковаха във вратата. Съдията обърна глава, за да види кой влиза, но тя вече се бе затворила.

— Тези комедианти са наистина безочливи! — извика игуменът. — Пъхат си навсякъде носовете, без дори да си дадат труда да почукат. — И като забеляза озадаченото изражение на съдията обясни: — Съгласно обичая ангажираме трупа от професионални актьори, които ни помагат да поставим мистериите, представяни тук по време на възпоменателните празненства. Освен това артистите развличат зрителите с жонгльорски и акробатически номера в интермедиите. Те са ни доста полезни, но просто не знаят как да се държат в манастир. — И като тропна ядосано с жезъла си по пода, заключи — Следващия път ще минем без техните услуги!