Читать «По границите на Далечния запад» онлайн - страница 125

Не беше възможно да се е излъгал. Бяха американски доброволци, лесно различими по сивкавите си униформи и широкополите шапки, леко подвити отстрани.

Колко бяха? Не по-малко от осем-деветстотин — достатъчен брой, за да влязат в сражение с арапахите и сиусите, които първи бяха вдигнали въстанието и слезли от планините, начело с Яла. Сега американците бяха принудени да приемат боя, за да потушат бунта на червенокожите.

Джон, смелият военен съветник, пришпори коня си до кръв, макар напълно изтощен, но ги достигна.

Ездачите, на брой хиляда, принадлежаха към Трети доброволчески полк от Колорадо, под командуването на полковник Чивингтон, жесток и амбициозен командир, който в тази война се надяваше да си спечели генералските звезди, а стана така, че загуби и предишните си пагони.

Достатъчни бяха няколко думи на Джон, който имаше немалко приятели сред доброволците, за да увещае полковника към изненадващо нападение. Той знаеше, че Мисията се намира на бреговете на СендКрик (Пясъчно поточе) и не се поколеба да хвърли своите кавалеристи в тази посока.

Беше 29 септември 1864 година — една страшна дата за индианските племена от великата прерия.

Към полунощ хилядата доброволци, водени от Джон. който по усет бе решил, че арапахите и сиусите са се насочили към северо-изток, за да се съединят с шайените, откриха индианските огньове, запалени около разрушената Мисия.

— Те са! — извика Джон. — Полковник, да спасим децата на вашия другар по оръжие и моите приятели. Те са там, сърцето ми го казва.

От индианския лагер се надигаха бесни викове. Червенокожите танцуваха и пееха около кола на мъченията, на който бяха завързани Хари и Джордж, двамата нещастни трапери, в очакване Яла да даде знак мъченията да започнат. Тук бяха Черен Казан, Червен Облак с Минехаха, Лява Ръка и Бяла Антилопа, вождът на шайените.

Полковник Чивингтон събра около себе си кавалеристите и им извика:

— Спомнете си за нашите жени и деца, избити от индианците! Тръбите изсвириха и хилядата кавалеристи, стигнали незабелязано, се изсипаха над лагера, пияни от ярост.

Това не беше сражение, а клане. Изненадани, индианците падаха почти без съпротива. Жените и децата бяха безмилостно избити. Всички вождове, освен Червен Облак, който свари да изчезне в мълниеносен кариер с Минехаха, падаха под изстрелите на кавалеристите. Оставаше само Яла, заобиколена от малко бойци.

— Най-после си в ръцете ми! — викна съветникът и стреля в нея.

Пронизана в гърдите от безпогрешния куршум на съветника, вождът на сиусите падна от коня си, който бързо побегна.

Погледна Джон с очи, забулени от смъртта и плътно загърна с мантията кървящата си гръд.

— Ти ме уби, но един ден Минехаха ще отмъсти за мен! — каза и издъхна.

Битката завърши. Хари. Джордж, децата на полковника и техният баща бяха освободени навреме, но сред тревата на прерията лежеха петстотин избити червенокожи, сред които двеста същества, които не знаеха да си служат с оръжие: жените и децата.

Сенд Крик получи тъжна слава, и днес все още го наричат Клането на Чивингтон. защото на това място, край пясъците на поточето, кръвожадният Чивингтон загуби честта и пагоните си. Ако беше по-човечен, можеше да си спечели генералските звезди, тъй като от едно разследване стана ясно че индианците предложили да се предадат, за да спасят поне жените и децата си.