Читать «По границите на Далечния запад» онлайн - страница 123

— Мъжът на Яла! — бе възкликнал прибледнял Джордж. — Никога не бих предполагал!… А ние го приехме като брат, закриляхме го и разделяхме с него скромния си войнишки залък…

— Той ни е предал и довел арапахите да ни заловят, братко — каза Хари.

— А ние, глупци, да не забележим, че е индианец!

— Излъгали сме се.

— Ах, нещастни ние!… Яла и нейният мъж!

— И Минехаха на всичкото отгоре, по-жестока от майка си!

— Млъкни! Децата на полковника наближават, да не ги плашим.

Двамата млади хора не бяха забелязали нищо, тъй като до този момент бяха останали зад група сиуси, и когато се изравниха с двамата трапери не им зададоха никакъв въпрос.

Слънцето бе залязло и луната се показа, отразена в романтичните очи на прерията, тези малки езерца, скрити между тревата.

Индианците продължаваха да препускат, като се стараеха да не вдигат много шум, сякаш се страхуваха от неприятна изненада, макар да бяха доста далеч от Арканзас. Вместо да се насочат на изток, решително свиха на север, и учудиха до немай-къде двамата трапери, които си блъскаха главата, за да открият целта на това препускане към места, където поне за момента, не беше вероятно да срещнат никакъв отряд от американската кавалерия. А нали червенокожите бяха обявили война на бледоликите и яростно им се заканваха

Вече наближаваше полунощ, когато в прерията се появиха светли точки Изглежда по ония места се бе установил голям индиански лагер. Хари, който познаваше отлично местата през които минаваха, щом зърна огньовете, не можа да подтисне вика си на изненада.

— Джордж! — възкликна. — Може много да се лъжа, но ми се струва, че ни водят в едно добре известно за нас място.

— Къде?

— В Мисията.

— В онази, в която се крихме от нападението на вълците ли?

— Да, братко.

— И защо ни водят там?

— Ще ти отговоря като Яла: ще узнаеш по-късно. Колоната на индианците се впусна в галоп, забързана да стигне блещукащите огньове в дълбокия мрак, които обещаваха богата вечеря.

Хари не се бе излъгал Червенокожите бойци се насочваха към порутената Мисия

Около развалините едно от племената на шайените, съставено от почти двеста бойци и стотина жени с много деца, беше установило тук голям лагер с множество разположени наоколо шатри.

Индианците от изток поздравиха с възторжени викове хоуг, хоуг съюзниците си от планината и от запад, и особено Яла, считана вече от всички за най-силния водач на въстанието на червенокожите.

Щом въодушевлението стихна и всички слязоха от конете, Лява Ръка се насочи към четиримата пленници, които също бяха свалени от седлата, и им каза:

— Последвайте ме, ако ви е мил живота.

— Къде? — попита Хари.

— В подземието на онази стара църква.

— И тук можете да ни пазите.

— Не, там ще бъдете на по-сигурно — отвърна вождът със зла усмивка.

— Помни, че си се заклел пред Великия Дух.

— Да пощадя скалповете ви ли? А, да, почти бях забравил.

Десет бойци с факли от борина ги бяха заобиколили и ги заблъскаха грубо към Мисията, чиято църква изведнаж светна отвътре. Щом влязоха в нея нещастните пленници зърнаха Яла и Червен Облак, хванали Минехаха за ръка от двете й страни, после Черен Казан и доста шайенски вождове.