Читать «Гонитба из южните морета» онлайн - страница 7

Румен забрави играта. Подаде се навън и извика:

— Насам, насам.

„Мускетарите“ дотичаха начаса̀.

— Гледайте — посрещна ги Румен. — Камъчета за Палеолита.

Момчетата коленичиха, разровиха с пръсти събраната купчина.

Чавдар сви устни:

— Не са такива камъчета. Ония, дето ни ги показва Палеолита, са с очукани краища, като лимонадени капачки.

Всички виждаха, че наистина не приличат съвсем. И вече бяха готови да продължат играта, когато Румен се сети:

— Ей, ама каква смехория може да стане.

Щом е за смехории, другарите му тозчас го зяпнаха в устата. И той не ги остави да чакат дълго:

— Защо пък да не ги очукаме ние, да ги пооваляме в калта. Пък да го видим ще познае ли.

Нямаше нужда да ги убеждава много. Те бяха родени шегобийци. Талантливи. Не току-тъй на всичките си съученици бяха прикачили прякорите, не току-тъй и момчета, и момичета се отдръпваха от бандата им и когато ги отминеха, претърсваха чантите и джобовете си да не са им пуснали неусетно я жаба, я гущер, я вмирисан полог.

Речено-сторено. Още същия следобед вкупом почукаха по вратата на учителя си. Скоро чуха дрезгавия му глас: „Влез!“

Учителят седеше до масата си. Гледаше ги учуден. Заговорниците не се смутиха от прямия му поглед. Много пъти бяха упражнявали израза на невинността.

— Намерихме едни камъчета — рече Румен, като му ги подаде.

Шиваров ги пое.

Пакостниците затаиха дъх. Ще „клъвне“ ли?

Учителят постоя така неподвижен като вкаменен, вперил разширени от захлас очи в накълцаните отломки.

После сякаш се опомни. Грабна с треперещи пръсти очилата си и едва ги закрепи над носа си. Взе едно късче. Поднесе го пред очите си. Завъртя го. Без да се замисли, го облиза с език. Да го очисти.

„Мускетарите“ се смушкаха с лакти. Палеолита „клъвна“.

Шиваров ги забрави. Запремята трошляка. Заразглежда го с лупа. И все по-настървено цъкаше с език.

На края се сепна. Обърна се. Замаян от слетялото го щастие, не забеляза лукавия израз на лицата им. Сметна усмивките им за съчувствие.

— Камъчета — рече той зарадван. — Тъй ли съм ви учил. Та това са кремъчни стъргалки, едни от първите оръдия на Човека. В палеолита…

Румен хвърли поглед към Чавдар. С това сякаш му каза: „Нави се.“ Знаеха, предстоеше отново, за кой ли път, да изслушат урока му, да чуят пак за първия период от предисторията на човека, наречен палеолит — старокаменната епоха; за късния палеолит; за мезолита — среднокаменната епоха; за неолита — новокаменната епоха. Да изслушат възторжените му думи за тези необхватни, покрити с мрак епохи от живота на човечеството, в които хората са направили най-важните си завоевания в овладяването на природата…