Читать «Гонитба из южните морета» онлайн - страница 6

Мина първото полувреме. Почна второто. „Нашите“ нагъваха без почивка, ала все напразно: ту над гредата, ту встрани от нея, ту в нея. И нито една топка вътре. Пребиха се момчетата: и Бомбата, и Рачето, и Цуцуля. Ама като не ти върви! И когато съдията е против тебе — играй де! На „ония“ нищо не свири. Само на „нашите“: ту засада, ту нарушение, та един път и тъч ни отне.

Ето, Бомбата пак се откъсна напред. Излъга отбраната. Провря се. Шут! Ама какъв шут! Бомбен! И тогава бегът на „ония“, Фуклето, се хвърли, пресече пътя на топката и я изби с ръка.

Гошо скочи цял метър над пейката:

— Дузпа! Дузпа! Дузпа!

Сега Бомбата ще им покаже какво може!

Но реферът не свири. Продължава играта. Целият стадион реве. Нашите запалянковци викат: „Дузпа!“ Другите: „Никаква дузпа!“ Тук-там се сбиват. Сбиват се и играчите. Съдията изгонва Бомбата, който е сритал Фуклето. Не било дузпа. Рачето му сложил марка. Затова при падането, да се предпази, Фуклето неволно докоснал топката. Не дузпа, а наказателен удар против „нашите“!

Мина и второто полувреме. Реферът изсвири самодоволно края на мача. Беше постигнал целта си. Провалил бе „нашите“.

Гошо не разбра как се прибра в къщи. Не си спомняше с кого се бе бил, та окото му бе посиняло. Без да вечеря, се тръшна в леглото. И там го втресе. Не от студа на игрището. Че кой може да настине при такъв огън?

Майка му, която случайно бе видяла бележника му и се бе натъкмила да го посрещне, както се полага, сега изведнаж се слиса как да го успокоява. Дотича на помощ и баба му, та накрая и баща му. Слагаха му мокри кърпи на челото, наливаха му някакви лекарства в гърлото, а той не спираше. Плачеше, та се късаше.

— Нищо де! — сопна се накрая баща му. — Ще си седнеш на мястото и ще четеш! Ще ги поправиш!

И тогава през сълзи Гошо изплака болката си:

— Абе аз двойките ще поправя, ама резултата от мача не мога да поправя!

Тоя път само баща му го разбра. Нали футболът е международният език, на който се разбират всички момчета от петте континента на възраст от четири до сто и четири години?

Шегобийци

По скалите над градеца зееха безброй пещери — дупка до дупка. Покрай тях „четиримата мускетари“ играеха на индианци. А при такава игра не се пропуска никакво укритие. Тъй Румен се намъкна в една малка пещера. И докато чакаше останалите „мускетари“ — Ваньо, Чавдар и Славчо — да душат наоколо като хрътки, изгубили дирята на дивеча, той неволно погледна към земята.

И видя няколко по-особени камъчета — плоски, ръбести като кръглите миди по плажа. Много му приличаха на нещо, ама на какво ли. И изведнаж се сети. На камъчетата, които търсеше Палеолита. Тъй момчетата бяха прякоросали учителя си по история. Бяха му открили слабостта. Години наред старият Шиваров ровеше из околността за следи от старокаменната епоха, от палеолита. Но напоследък мъчителен артрит беше сковал краката му. Едва се домъкваше до училище, като се подпираше с два бастуна. Нямаше вече сили да обикаля сипеи и понори. Затова често показваше на учениците си разни дебели книги с рисунки и снимки на предисторически каменни сечива. Да ги разгледат, да ги запомнят и ако ги зърнат някъде, да ги познаят.