Читать «Гонитба из южните морета» онлайн - страница 41

На третия ден срещнаха първия довлечен от теченията айсберг, сякаш изникнал сред изумруда на океана мраморен остров, наяден от вълните във фантастични пещери и бляскави зъбери.

Наблюдателят на марсовата площадка се провикна:

— Китове! По курса!

На палубата настана оживление. Боби забрави работата си в готварницата, залепна на парапета. Наоколо ту тук, ту там изригваше бял гейзер, изплискваше струята си и изчезваше. Мярваше се китска опашка като гигантска черна пеперуда и потъваше в дълбините. Корабът намали ход. Наближи един просторен ръждив гръб, обливан от вълните като подводна скала. Харпунерът се сви над оръдието като дебнеща котка. Всички замряха пред очаквания изстрел.

Неочаквано китът се долепи в борда. Корабът направи опит да се отдръпне, та стрелецът да насочи оръдието. Но китът го последва неотлъчно. Как не опита харпунерът да докара плячката на прицел — напразно!

Нависнали по перилата, свободните от вахта моряци викаха полушеговито-полусърдито:

— Брек! Брек!

Така с този вик съдията разделя на ринга вкопчаните в клинч боксьори.

— Пфу! — изруга накрай харпунерът. — Само си губим времето. Това не е кит, а професор!

Кокът обясни на малкия си помощник:

— Стрелян кит! Отървал се е веднаж. Поумнял. Разбрал къде е най-безопасно.

Китобоецът се насочи към друга жертва, която изхвърляше безгрижно фонтаните си. Отново всички притихнаха. После оръдието изтрещя. Китът вирна опашка, опъна въжето на гранатата-харпун. Но след няколко минути изплува на повърхността. От раната на гърба му пулсираше ниско кърваво гейзерче. После отново потъна, но бързо изплува, обърнал нагоре белия си набразден корем.

Моряците забиха в гигантското тяло върха на помпата. Компресорите завиха и напълниха с въздух вътрешностите му, за да не потъне. После харпунерът взе на прицел втори кит. Но изстрелът му не се оказа смъртоносен. Тоя път жертвата се бори повече от час, преди да я довърши втората граната-харпун.

След това китобоецът обърна назад и помъкна плячката си към кораба-база, чиито кранове закачиха първия кит и по наведената кърма го изтеглиха на палубата, където механичните триони го нарязаха на късове за казаните. Поеха и втория кит.

Чак вечерта китобоецът се отдели от базата, готов да продължи лова. По-право отдели се към седем часа. В действителност слънцето, полегнало ниско над кръгозора, продължаваше да огрява разплисканото Антарктично море. Нощите бяха окъсели съвсем. Слънцето се скриваше само за час-два около полунощ, но и тогава небосводът продължаваше да светлее в бледия си здрач. Настанали бяха чудните бели нощи.

На другата заран над океана неочаквано легна гъста мъгла. За да не се сблъскат, корабите пищяха непрекъснато със сирени и биеха тревожно камбанките си. На бака стояха неотлъчно двама моряци, които се взираха в мъглата. Бяха навлезли вече в опасната зона на ледените планини, които се откъртваха някъде на юг от чудовищните ледници на Антарктида и се разнасяха с течението на север.

До фалшборда, където се бе облакътил Боби, застана харпунерът. Помълча малко, после рече: