Читать «Гонитба из южните морета» онлайн - страница 31

Как да го издебне? И наистина, какво ли би направил сега на негово място Шерлок Холмс?

Стамо и Коста станаха. Надигнаха се и двамата летовници. Изтичаха във водата с харпуна. Навярно щяха да го опитат.

Паскал почти извика. Хрумна му нещо, което не би дошло на ум дори на самия Шерлок Холмс.

— Гошо, бързо! Помагай! Зарий ме!

Двамата изкопаха недълбока яма в пясъка до изоставения чадър. Паскал легна вътре, а Гошо го засипа, като остави открито само лицето му.

— Сложи отгоре сламената шапка! — нареди Паскал. — И бягай!

От водата излезе групата на Стамо и се запъти към чадъра. Четиримата седнаха на сянка, продължиха разговора си.

— Харесва ли ви? — запита единият летовник.

— Хубав е — измънка Стамо. — Но нямам толкова пари.

— Какво са четиридесет лева за такъв харпун? Я виж — ластик! Сякаш пружина! Ако не го спре връвта, на петдесет метра ще улучи.

Стамо пак се озърна. Наоколо — никой. Кой на негово място би погледнал една захвърлена шапка?

— Аз имам само двадесет лева.

Другият продавач поклати глава:

— Не може за толкова. И без това губим. Чудо харпун. Вносна стока!

Стамо свъси вежди:

— Няма ли да почакате до утре?

Продавачите се спогледнаха, после кимнаха с глави. До утре? Добре!

Приятелите станаха. Стамо стъпи на пясъка тъкмо върху гърдите на подслушвача. Паскал едва се удържа да не извика. И без това усещаше, че се задушава под напечената от слънцето шапка. Но изтрая. Защото чу това, което му трябваше.

— Няма що! — обърна се Стамо към Коста. — Пак ще вадим. Следобед в три… При лозето.

И се разделиха.

Паскал се размърда, изплува от пясъка и припна към къщи. Обядва набързо. И още в два часа се озова накрай града. Оттук почваха лозята. Тук трябваше да дебне.

Но по коя ли пътека щяха да минат заговорниците? Ако легне сред лозите, може да ги изпусне. Трябва да направи тъй, че той да вижда, а него да не виждат. Как ли може да стане това? Дървета, в чиито клони да се потули, няма…

Той щракна с пръсти. Шерлок Холмс на неговите години навярно не е бил тъй досетлив. Паскал влезе в лозето, свали плашилото, облече дрипите, нахлупи пробитата шапка.

Сега вече няма да му се изплъзнат!

След пет минути се зададе Коста.

Приседна до лозето. А след малко ето че иде и Стамо. Озърна се, спря за миг поглед в плашилото.

Паскал усети, че дъхът му спря. „Видя ме — помисли си той смразен. — Ще ме пребие.“

Но Стамо се обърна, повика приятеля си и двамата тръгнаха покрай брега.

Паскал махна дрипите от гърба си, наметна ги набързо върху дървената кръстачка и се спусна подире им, приведен между лозите.

Ниският плаж свърши. Брегът постепенно се надигна, нависна стръмно над морето. Пътеката закриволичи между бодливи драки. Скри едни от други преследвани и преследвач. Ще не ще, Паскал се залови за следите: на Коста босокраки, на Стамо гуменки с изтъркани резки.

Двамата бяха свърнали в една странична пътечка. Паскал попълзя по корем. Надзърна от високото. Долу, върху една заливана от вълните скала, стояха двамата приятели. Стамо тъкмо нахлузваше плавниците. Той постави маската, захапа шнорхела и навлезе в морето. Коста остана на скалата.