Читать «Пиратът (С черен лъв на мачтата)» онлайн - страница 139

— Изясни се, логотете — предложи Йоан Век.

— Макар да се е учил от нас, Светослав Тертер положително не знае всичките ни оръжия. — Адриан Кастамонит произнасяше думите бавно, провлечено, унесено, сякаш не говореше, а мислеше на глас. — Едното от тях е умението да измъкнеш някому килимчето изпод краката и той да се друсне на задника си.

— Не мога да се похваля, че те разбрах — каза Лъв Мелисин.

— Созопол, а заедно с него и крайбрежието до Кастрич — продължи по същия начин логотетът, — ще принадлежи на онази държава, чийто пряпорец ще се вее над града в деня, когато двете владелчески фамилии влязат в него за извършване на венчавката. Сега, днес, в този момент там се вее червеният пряпорец с трите златни лъва. Но може да се направи така, че Светослав Тертер да бъде посрещнат от друг червен, но с жълт кръст върху него.

— Ако имаш наум, логотете, да предприема нещо аз с корабите на империята — по своему мрачно и свъсено се обади Никифор Дермокаит, — трябва да те предупредя, че може да настъпят последствия, които не се наемам да предскажа.

— Кой ти говори за намеса на корабните войски, приятелю? О, не, далеч от тази мисъл! Вървят ли ръка за ръка една династическа сватба и военен сблъсък? Но в същото време е съвсем друго, ако самото население на града е избрало да бъде част от едната държава, а не от другата, нали?

Лъв Мелисин щракна шумно с пръсти.

— Дявол да го вземе — каза, — започвам да се досещам. Когато говориш за населението, което в последния момент може да вдигне над Созопол червения стяг с жълтия кръст, ти вероятно го въплътяваш в едно-единствено име: Ставрос Априн. Улучих ли, логотете?

Върху лицето на Адриан Кастамонит се разля доволна усмивка.

— А, защо един-единствен? — рече. — Ставрос Априн досега е купил толкова хора, които ще са му нужни за смяната на пряпорците. Ако не е — има още време, а ще му пратим и нужните пари за това.

— Ставрос Априн. Не съм чувал това име — обади се патриархът.

— Защото го настанихме в пиратската мешавица на Созопол след твоята нерадостна участ, светиня ти. Нямахме ясна представа за какво може да ни бъде полезен, но го поддържахме там със средства и всичко останало. Е, може би дръвчето е било поливано именно за да даде плод не кога да е, а в деня на царствената сватба.

Избухна всеобщ радостен смях. И в него — за пръв път през този ден — се доловиха пълните с възторг думи на мегатриарха:

— Да пукна, ако през целия си живот съм чувал по-майсторски удар!… Да пием, приятели. Вдигам чаша за тебе, логотете, и за хитроумието — вечното оръжие на ромееца!…

Последва весел звън на четири чаши.

XXIX. Затвор без ограда

— Познай, какво се харчи най-много в Созопол напоследък.

— Да не е излязъл паламудът, дойке?

— За паламуд никой няма да хвърля номизми с шепи.

— Тогава?

— Пиратите.

— Пиратите?

— Пиратите. Купуват се така, сякаш са излени от чисто злато.

Кривич притегли с пета едно трикрако столче и седна срещу дебелата жена.

— Бях чувал нещо такова — каза с истинска или изкуствена небрежност. — Ставрос Априн събирал цяла наемна войска.