Читать «Пиратът (С черен лъв на мачтата)» онлайн - страница 11

Това щеше да види окото на Трошан, но той съобразително предпочиташе да го държи затворено…

— Не го мразя — каза на дъщеря си. — Но и не го смятам равен на себе си, макар той по длъжност да е дори по-високо от мене.

— Но ще се радваш, ако случаят ти предложи възможност да приложиш тази заповед на царя, нали?

— Не го крия. Ще се радвам, ала не за себе си, а за царството. Защото България се излага, когато люде от калта биват въздигнати до върховете на властта.

Не се знае докъде биха стигнали с тази безизходна препирня, ако в този момент не се бе появил Добрен, най-верният от слугите на кефалията. Като се кланяше доземи и нареждаше извинение подир извинение като зърна на броеница, той най-сетне обясни защо е сметнал за необходимо да обезпокои господаря си, и то в покоите на дъщеря му. И когато го каза, Трошан отначало не повярва на ушите си: този безумец Кремен се бе върнал с „Отмъстителят“, но водел със себе си и една генуезка галера, сега разтоварвали товара й в хранилището на корабните войски.

— О, има Бог! — вдигна очи към небето Трошан. А после побърза да се подсигури: — Я повтори, я повтори!…

Добрен повтори. И колкото повече разказваше, толкова по-засияваше месестото лице на кефалията.

— Затова ли е тази олелия навън?

— Затова, господарю. Цяла Варна се е изсипала на пристанището и ликува. А видът на всяка делва и всяка ракла от търбуха на генуезкия кораб я довежда до полуда. А имало много делви и ракли, господарю, тъй думат очевидците.

— Ето този пръстен — каза Трошан, едва дочакал края на разказа. — Иди начаса при началника на крепостта. Да вдигне колкото хора има под ръка и в пълно бранно въоръжение да ги доведе тук. Аз сам ще ги поведа, за да поздравя, хм, великия мореплавател…

Слугата се оттегли заднишком. Когато обаче Трошан се готвеше да го последва със златопечатния свитък в ръце. Благовеста неочаквано каза:

— Ще дойда с тебе.

До самата врата той се завъртя на пета:

— Защо?

— Ей така, да погледам. Нали не се готвиш да правиш нищо скрито от хората?

Трошан поразмисли, пък сви рамене. Това беше единственият му отговор.

3

Ако изключим пеленачетата и старците, наистина цяла Варна се бе изляла на ниския бряг на пролива към езерото и като безредна тълпа напираше около оградата, отвъд която бяха хранилищата и живелищата на морските войски. Млади и стари следяха лодките на товарачите, които сновяха между генуезката галера и брега и поздравяваха с несдържани викове — радостни, но между тях не липсваха и алчни — всеки мернал се пред погледа им вързоп, остродънна амфора или обкована с желязо ракла. Разтоварването се ръководеше от Смед, а Кремен и Джанлука Спарвиеро само наблюдаваха от една площадка на сушата. Не говореха, нямаха какво да си кажат. Едва когато Смед даде знак, че работата е привършена, Кремен наруши мълчанието: